Кръстьо Захариев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстьо Захариев
български революционер
Роден
1860 г.
Починал
27 август 1899 г. (39 г.)

Кръстьо Захариев или Зарев е български хайдутин и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Захариев е роден в 1860 година в серското село Ореховец, тогава в Османската империя, днес Мармарас, Гърция. Става хайдутин и е помощник войвода на Стойо Костов. Заселва се в Дупница.[1]

В 1895 година заедно със Стойо Костов взима участие в Четническата акция на Македонския комитет. След опожаряването на Доспат, заедно с войводата и още 15 хайдути се отделят от отряда и тръгват за Серско, за да отвлекат богат турчин чифликчия от Алистрат. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата Захариев се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.[2]

През 1897 година в Дупница, по повод Гръцко-турската война е съставена чета на Върховния комитет, под войводството на Кръстьо Захариев, състояща се от тридесетина четника, към които се включва и Яне Сандански. Четата е получила оръжието си отново от българските офицерски патриотични дружества, чрез младите поручици Йордан Венедиков и Морфов. Най-сериозният сблъсък на тази чета с турските войски е над село Пирин, в местността Дебели рид. Там след еднодневно сражение с около 150 души аскер, четата се измъква без нито един убит или ранен четник. Следва втора битка срещу около 250 души аскер, завършила също без загуби за четата. Край село Лопово четата отново е изненадана от аскер и при избухналото сражение е убит един четник, а Яне Сандански е ранен в ръката.[3]

През май 1897 година по разпореждане на Гоце Делчев Захариев формира агитационна чета в България и преминава в Македония[4] Четата се състои от 25-30 души. Тя потегля от Дупница по направление долината на Струма. Четата не оправдава възложените и надежди и след няколко схватки с потерите се връща в България.[5] По-късно Захариев отказва да се присъедини към ВМОРО.[6]

Убит е на 27 август 1899 година на път за България в сражение с турски аскер в Мелнишко, край влашките колиби Лопово.[7] Заедно с него загиват брат му Иван Захариев и Стоян Ангелов от Решково. Според съвременници те са предадени от активисти на ВМОРО - Михаил Капатовалията и даскал Коста Калиманцалията. Първият взема участие в потерята и дори Петър Манджуков му приписва ролята на екзекутор.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 102.
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 57.
  3. Макдерот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 37 - 38.
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.
  5. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.68.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 59.
  7. Стойков, Петър. Кръсто Зарев войвода, София, 1899, стр.5.
  8. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.154.
     Портал „Македония“         Портал „Македония