Кръстьо Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския литературен критик и публицист. За българският физик вижте Кръстьо Кръстев (физик).

Кръстьо Кръстев
Krastyo Krastev, 1910.jpg
Портретна снимка на д-р Кръстев, 1910 г.
Роден 31 май 1866 г.
Починал 15 април 1919 г. (52 г.)
Професия литературен критик
литературен историк
Националност Флаг на България България
Жанр статия, студия, рецензия, литературен силует

Съпруга Радка Кръстева
Деца Офелия и Константин

Д-р Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот. Брат е на художника Михаил Кръстев. Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София. Гимназията е тип класическа, там получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в Лайпцигския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война.[1]

През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.

Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски, Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев

През 1888-1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 г. е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия. Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критика и рецензии. През 1890 година е редактор на „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание „Критика“. През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век - „Мисъл“ (1892-1907). Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов, който за известно време също е приближен на кръга „Мисъл“.

През 1894-1896 г. и 1899-1907 г. е професор във Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). През 1907 г. след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 година като продължение на спрялото списание „Мисъл“ издава сборник „Мисъл“, последван от още един.

Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 г. това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи. Член на Поморавския народо-просветен комитет. През 1918 г. участва в университетските четения в Скопие, Охрид и Крушево, организирани от Културното отделение към Щаба на Действащата армия.[2] През 1918-1919 година д-р Кръстев се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци до президента на САЩ Уилсън и правителствата на държавите от Антантата[3].

Умира на 15 април 1919 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви – от славословия до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство.[4] Д-р Кръстьо Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, както и като автор, прокарващ естетиката на индивидуализма от края на XIX век.

Една от главните грижи на редактора на списание „Мисъл“ е тази за развитието на естетическия вкус у българския читател.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Издания на съчиненията

  • Курс по философия. Т. 1. Психология. София, 1891
  • Етюди и критики. С., 1894
  • Към историята на Висшето училище. С., 1897 (Второ допълнено издание - Нашият университет. Статии. С. 1907)
  • Литературни и философски студии. Пловдив, 1898
  • Певец на воля и младост. С., 1906
  • Алеко Константинов. Литературен силует. Тутракан, 1907
  • Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература. Тутракан, 1907 (преиздадена 2004: ISBN 9547394460)
  • Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). С., 1908
  • Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. С., 1910
  • Христо Ботйов — П. П. Славейков — П. Тодоров — П. К. Яворов. С., 1917
  • Алеко Константинов. Шест статии. С., 1917
  • Етюди, критики, рецензии. С., 1978
  • Съчинения. Том 1. С., 1996.
  • Съчинения. Том 2. С., 2001 (ISBN 9544308008)

Преводи

  • Линиченко. История на поезията. С., 1891
  • Лесинг Г.Е. Емилия Галоти. Пловдив, 1891

Съставителство и редакция

  • Ибсен, Хенрих. Избрани драми, С., 1911
  • Ботев, Христо. Стихотворения. Автентично издание с критически бележки от д-р Кръстьо Кръстев, С., 1919

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, Военно издателство, 1985, с. 147.
  2. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София, 2011, с. 152.
  3. Adresse-Plébiscite des originares de Pirot habitant en Bulgarie a Moniseur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Francais, Italien, Tchèque, Croate, Polonais etc. Avec un carte. Sofia, 1919, р. 26.
  4. Радев, Симеон. Д-р Кръстев като литературен критик. С., 1907.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Литературен кръг „Мисъл“
Д-р Кръстев | Пейо Яворов | Пенчо Славейков | Петко Тодоров
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.