Кръстьо Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Николов
български зограф

Роден
Починал
1938 г. (99 г.)
Семейство
Деца Русалим Кръстев
Кръстьо Николов в Общомедия

Кръстьо Николов (Коловски) Дулев е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1839 година в дебърското село Лазарополе, тогава в Османската империя. Произлиза от големия зографски род от Лазарополе Дулеви, чиито основоположници са Дуле и синът му Никола. Кръстьо е син на Никола и като него става зограф. Дело на Кръстьо Николов са икони в църквите „Свети Никола“ в Мраморец и „Свети Георги“ в Злести, Тетовско. Негово дело е и иконата на Кирил и Методий от 1881 година в църквата „Свети Илия“ в Зарово, Солунско.[1]

На входа на църквата „Свети Атанасий“ в Райчица има надпис:

Овой свети храм Светяго Атанасия се започна во лето 1866 и се зографиса во 1875, во тоа време беше епитроп Ангеле Митре се потрудия друштво со сите бракя селани за вечна им памят – от ръката на зографот Кръсте Колов от Лазарополе.[2]

В 1881, 1883 и 1885 година заедно Николай Михайлов и Станко Мияк от Крушево работи по иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Брод.[3]

Преселва се в Охрид. Негов помощник е Серафим Тризла. Кръстьо работи често с брат си Константин Николов. Кръстьо Николов обучава синовете си Рафаил Кръстев и Русалим Кръстев, с които също често твори.[1] В тефтера си Кръстьо Николов записва, че през 1890 г. работят с брат му Коста в София, където дали 932 гроша за бои, а от там отишли „в Ломско зафакяме во Сталинска маала и во Белоградчикъ“.[4] В църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Сталийска махала има подписана и датирана 1891 година икона. Тя е необичайна и изобразява светите Евстатий, Трифон и Юлиан, като и тримата държат атрибути: Евстатий – стрък царевица, Трифон – лозарски косер и лозова клонка, а Юлиан – житни стебла.[5]

Николов както и баща му преди него работи и в Кюстендил и Кюстендилско, и в Горна Джумая.[4]

Надписът в църквата „Свети Атанасий“ в Радиовце с името на Крсто Нїколић.

В 1895 година Кръстьо изписва иконите за иконостаса в църквите в Горна и Долна Белица,[6] като се подписва на гръцки като Ставрос Николау.[7]

Иконите в църквата „Света Богородица“ във Волино са изработени от Кръстьо Николов и сина му Рафаил Кръстев.[8] Иконите в църквата „Свети Атанасий“ в Юдово са дело на Кръстьо Николов и сина му Русалим Кръстев. Фреските са от 1902 година.[9] Около 1919 година Кръстьо заедно със сина си Рафаил и Димитър Донев твори в църквата „Свети Атанасий“ в Радиовце. В 20-те години на XX век Кръстьо със сина си Рафаил изписва новата църква в манастира „Вси Светии“ в Лешани.[6] Изписва църквата „Свети Мина“ в Конско заедно със сина си Рафаил Кръстев в 1928 година.[8] В 1929 година изписва със сина си Рафаил Кръстев църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Скребатно, Охридско.[8]

Исус Христос, църква „Свети Никола“, Тетово, 1904 година. Автори: Кръстьо и Константин Николови и Русалим Кръстев от Лазарополе. Размери: 70,5 Х 47,5 Х 2 см.

Кръстьо работи също така из Солунско, Тетовско, Кюстендилско, в селската църква в родното си Лазарополе, а негови творби се намират и в църкви в Косово и Южна Сърбия.[6]

Кръстьо Николов умира в 1938 година в Лазарополе.[6][1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дуле
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Дулев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръстьо Николов
(1839 - 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Николов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Русалим Кръстев
 
 
 
Рафаил Кръстев
 
Томо Константинов
 
Яким Константинов
 
Теодосий Константинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Рафаилов
 
 
 
Кръстьо Рафаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 244.
  2. Јовчевски, Петко и Методија Јовчевски. Рајчица и Рајчка парохија – крајот на XIX и првата половина на XX век. Дебар, 2000. с. 45-46 и 57.
  3. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 358. Посетен на 8 април 2014 г..
  4. а б Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
  5. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 18.
  6. а б в г Крсте Николов Колоски (1839 – 1938). // Посетен на 1 април 2014.
  7. Малески, Владо. Струга и Струшко: историја, стопанство, култура, уметност, образовање, здравство, физичка култура. Струга, Собранието на општина Струга, 1970. с. 343.
  8. а б в Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  9. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония