Кръстьо Пейкич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Пейкич
български писател и духовник
Роден
Починал
1731 г. (66 г.)

Етнос българи
Религия Католическа църква
Литература
Период 1716 – 1731 г.
Тема философско-богословски

Кръстьо (Кристофор) Пейкич (Пейкин) е български католически духовник, един от най-образованите българи през XVIII в. Издал е шест книги. Изгнаник след Чипровското въстание, работи главно в Австрийската империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо (Христо, Христофор) Пейкич е роден през 1665 г. в Чипровци. Получава образованието си в южнославянския колеж в Лорето и в Рим. След Чипровското въстание избягва във Влашко.[1] На 25 декември 1689 г. Кръстьо Пейкич постъпва в Урбановия колеж. Остава там в продължение на 9 години, като минава почти целия курс на обучение и получи титлата „доктор по теология“.[2] Ръкоположен е за свещеник през 1698 година, след което работи в Трансилвания, където служи сред българските бежанци. През 1700-1704 година развива мисионерска дейност в Търговище, Влашко.[3] През периода 1705 – 1709 е игумен на катакумия във Венеция, по-късно е енорийски свещеник в град Алвинц, абат в епископството в Чанад, оглавява католическата църква в град Печ.[4]

Кръстю Пейкич публикува във Венеция през 1716 г. на илирийски „Огледало на истината“, което по-късно е издадено и на латински език, в издателството на Николо Пецана. Това е историко-богословски труд, в който са разгледани отношенията между Източната и Западната църква, но са засегнати и моменти от историята на българския народ. През 1717 година публикува на латински език в Търнава (Тирнавия, някогашна Унгария, а днес – Словакия), голямо съчинение, насочено против мохамеданството, под надслов „Разсъждения против Корана“ или „Мохамедани обучени, съгласно Корана на догматика и на катехизис по закона на Христос“ („Mohametanus dogmatice et catechetice in Lege Christi alcorano Sufragante instructus“). В това съчинение, той отхвърля мохамеданското вероучение. В предисловието на книгата Пейкич призовава австрийския император Карл VI да продължи борбата против Османската империя.

Той публикува през 1726 г. съчинението „Зарцало истине мед царкве источне и западне“, предназначено за католическото население с български произход. Книгата е отпечатана със западна кирилица, наричана от някои автори „босанчица“. В езиково отношение тя е свързана с идеята за общ книжовен език на южните славяни, включително и на българите. В това съчинение Пейкич разглежда разделението на Източната и Западната църква. За първи път е преведено на съвременен български език от Лилия Илиева, заедно с встъпителна студия ( Кръстьо Пейкич от Чипровец.ОГЛЕДАЛО НА ИСТИНАТА МЕЖДУ ИЗТОЧНАТА И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, Венеция, 1716 г. Превод, встъпителна студия и бележки.. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“,, 2020. ISBN ISBN: 978-954-00-0230-9).

През 1730 г. печати в догматическото съчинение „Concordia orthodoxum partum orientalium et occidentalium in eadem veritate...“ в Тирнавия. В него Пейкич разглежда католическата догматика и изтъква превъзходството на католицизма над източното православие. През същата година излизат и събраните му съчинения на латински език.

Починал е в Белград през 1731 г. като декан и първи каноник на новосъздадената в града католическа архиепископия.[4] Владеел много езици – италиански, турски, албански, сръбски, и немски.[5]

Неговата биография е изследвана от Любомир Милетич, Еузебий Ферменджин, Божидар Пейчев и особено – от хърватския автор Й. Турчинович.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-известните негови съчинения на латински език, преиздавани по-късно са:

  1. Mahometanus dogmatice et cathechetice in lege Christi alcorano suffragante instructus. Tyrnaviae, 1717.
  2. Speculum veritatis inter orientalem et occidentalem ecclesias refulgens, in quo separationis ecclesiae graecae alatina brevis habetur recensio. Item in fine opusculi catholica veritas, scripturae sacrae, & sanctorum patrum, orientalium praesertim, testimonio roboratur. Venetiis, 1725. (3. изд. Nagyszombat, 1730.). Последното издание на книгата е от 2011 г. в САЩ (Published by Nabu Press, United States, 2011)
  3. Concordia orthodoxorum patrum orientalium veritas, scripturae sacrae, & sanctorum patrum, orientalium praesertim, testimonio roboratur. Venetiis, 1725. (3. изд. Nagyszombat, 1730.).
  4. Concordia orthodoxorum patrum orientalium utroque, adamussim convenientium; ex commentariis Gennadij patriarchae excerpta, et additae quaedam regulae huic loco maxime deservientes. Tyrnaviae, 1730. (2. изд.).
  5. Кръстьо Пейкич от Чипровец. ОГЛЕДАЛО НА ИСТИНАТА МЕЖДУ ИЗТОЧНАТА И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, Венеция, 1716 г. Превод, встъпителна студия и бележки и коментар от Лилия Илиева. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград ISBN: 978-954-00-0230-9.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божидар Пейчев. Богословско-философските и политическите възгледи на Кръстьо Пейкич – Известия на Института по философия, XVII, 1969, с. 217 – 238.
  2. Кръстьо Пейкич (1666‐1730) и традицията на религиозно‐полемичната литература
  3. Тот, Ищван Дьорд. Български мисионери в Унгария и Трансилвания през ХVII и в началото на ХVIII в. - една непозната глава от българо-унгарските връзки, В: Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилавиня през ХVII-ХVIII век, София. Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата - Ватикана 1637 -1716 г., София, 2008,с. 40.
  4. а б Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 158 – 159.
  5. Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І
  6. J. Turčinovic. Misionar Podunavlja Krsto Pejkic (1665 – 1731). Zagreb, 1973.
  7. Пейкич, Кръстьо. Кръстьо Пейкич от Чипровец.ОГЛЕДАЛО НА ИСТИНАТА МЕЖДУ ИЗТОЧНАТА И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, Венеция, 1716 г. Превод, встъпителна студия и бележки.. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“,, 2020. ISBN ISBN: 978-954-00-0230-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]