Кръстьо Пишурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за учителя. За селото вижте Пишурка.

Кръстьо Пишурка
български народен будител
Паметник в Лом от 1933 г.
Паметник в Лом от 1933 г.

Роден
1823 г.
Починал
6 януари 1875 г. (52 г.)
Литература
Жанрове стихотворение
Семейство
Съпруга Ангелина Пишурка
Деца Виктория Пишуркова

Кръстьо Стоянов Пишурка[1] е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Враца през 1823 г. Получава добро образование и учителства в Лом. На 12 декември 1856 г. организира там второто театрално представление в България, (Сава Доброплодни в Шумен поставя първото 5 месеца по-рано) с постановката на преведената от него пиеса Многострадална Геновева[2]. Другата пиеса „Велизарий“, която подготвя, става причина да бъде арестуван от турските власти.

Освен тези 2 пиеси Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги, но „талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лично творчество
  • 1864 – „Сбор от български песни“
  • 1871 – „Куткудячка или разни морални стихове и приказки“
Преводи
  • 1857 – „Аделаида, алпийската пастирка“, Мармонтал
  • 1869 – „Опелото на Исуса Христа“ (пиеса)
  • 1870 – „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ (пиеса)
  • 1870 – „Момина китка или книга за секого“, Мари Льопренс дьо Бомон (превод от френски език)
  • 1872 – „Рахилин плач“, К. Маринкович (превод от сръбски език)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Това изписване на името се среща в „Енциклопедия България“ и „Кратка българска енциклопедия“ – издания на Издателството на БАН. В други източници името се среща като Кръстю („Енциклопедия на българската възрожденска литература“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, 1967
  • „Енциклопедия на българската възрожденска литература“, издание на „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8