Кръстьо Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Сарафов
български актьор
Krastyo Sarafov.JPG
Роден
Починал

Образование Одринска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Петър Сарафов
Съпруга Донка Гюзелева-Сарафова

Уебсайт
Кръстьо Сарафов в Общомедия

Кръстьо Петров Сарафов е виден български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924 – 1925).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

Сарафов и Гюзелева като младоженци. Източник: ДА „Архиви“

Учи в Сяр, Солун и накрая завършва Първа мъжка гимназия в София. Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. В 1893 година завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България. В 1895 година се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Дебютира в ролята на Спиро Македонски („Стефан Караджа" – Т. Хаджистанчев) в театър „Зора" на Б. Пожаров (1891).

Заминава за Санкт Петербург и там се записва в частна драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, през 1895 година Сарафов се мести в Императорското театрално училище при Александър Ленски и Владимир Давидов където завършва с отличен успех през 1899 година и се връща в България. Така Сарафов става един от първите български професионално подготвени актьори.

През 1901 година сключва брак с актрисата Донка Гюзелева, дъщеря на просветния деец Иван Гюзелев.

Дебютира в софийската театрална трупа „Сълза и смях“ на 3 октомври 1899 година в ролята на Борис Годунов („Василиса Мелентиева" – А. Н. Островски). Играе в „Сълза и смях“ до 1904 година, след това в Народния театър с кратки прекъсвания до 1952 година, където е актьор и главен режисьор (1915 – 1919). През 1905 заедно с Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други основава пътуващия „Свободен театър“. Основател и пръв директор на оперетния театър „Ренесанс“ в София (1919), актьор и режисьор в Русенския градски театър (1922 – 1925), директор на Бургаския театър (1932 – 1934), актьор във Варненския общински театър (1935 – 1936), Пловдивския народен театър (1937 – 1938). Гастролира в Белградския народен театър (1936 – 1937), участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада (1937).

Поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов по повод 50-годишния му юбилей на сцената. Експонат на НИМ
Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержеракедноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в МолиеровитеТартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

ДВТУ (ВИТИЗ, НАТФИЗ) в София носи името на Сарафов от 1951 година.

Председател е на Съюза на драматическите и оперни артисти в 1924 – 1925 година.

Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици.[3] Сарафов е член-учредител на Македонския научен институт.[4]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Спиро Македонски в „Стефан Караджа“ (Т. Хаджистанчев)
  • Борис Годунов във „Василиса Мелентиева“ (А. Н. Островски)
  • Боби в „Лудетина“ (В. Крилов)
  • Фигаро в „Севилският бръснар“ (П. Бомарше)
  • граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ (П. Бомарше)
  • Дамис в „Тартюф“ (Молиер)
  • Клеант във „Мнимият болен“ (Молиер)
  • Валер в „Скъперникът“ (Молиер)
  • Алцест в „Мизантроп“ (Молиер)
  • Вили Яников в „Краят на Содом“ (Херман Зудерман)
  • Йоханес в „Самотни хора“ (Г. Хауптман)
  • Хеншел в „Коларят Хеншел“ (Г. Хауптман)
  • рман в „Дамата с камелиите“ (А. Дюмасин)
  • Фриц в „Забава“ (А. Шницлер)
  • Ханс в „Младост“ (М. Халбе)
  • Барон фон Шметау в „Морал“ (Л. Тома)
  • Йоханес Росмер в „Росмерсхолм“ (Xенрик Ибсен)
  • Георг Сабо в „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
  • Дяволът в „Дяволът“ (Ф. Молнар)
  • Курт в „Мъртвешки танц“ (Аугуст Стриндберг)
  • Пер Баст във „В ноктите на живота“ (К. Хамсун)
  • Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ (Едмон Ростан)
  • Дантон в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер)
  • Антон Малцер в „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
  • А Жадов в „Доходно място“ (А. Н. Островски)
  • Кочкарьов в „Женитба“ (Николай Гогол)
  • Княз Мишкин в „Идиот“ (Фьодор Достоевски)
  • Федя Протасов в „Живият труп“ (Лев Толстой)
  • Никита в „Силата на мрака“ (Лев Толстой)
  • Войницки във „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов)
  • Тригорин в „Чайка“ (Антон Чехов)
  • Петя Трофимов във „Вишнева градина“ (Антон Чехов)
  • Андрей Прозоров в „Три сестри“ (Антон Чехов)
  • Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
  • Васка Пепел и баронът в „На дъното“ (Максим Горки)
  • Ганчо Куката в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Христо в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Никола в „Невяста Боряна“ (П. Ю. Тодоров)
  • змеят в „Змейова сватба“ (П. Ю. Тодоров)
  • Цар Петър в „Иванко“ (Васил Друмев)
  • Чудомир във „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
  • Данаил в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)

След 1926 работи съвместно с Н. О. Масалитинов:

  • Сър Тоби Белч в „Дванайсета нощ“ (Уйлям Шекспир)
  • Фалстаф в „Хенрих IV“ (Уйлям Шекспир)
  • Дъно в „Сън в лятна нощ“ (Уйлям Шекспир)
  • Фрейзер в „Потоп“ (X. Бергер)
  • Цар Фьодор в „Цар Фьо-дор Йоанович“ (А. К. Толстой)
  • Големанов в „Големанов“ (Ст. Л. Костов)
  • градоначалникът в „Ревизор“ (Николай Гогол)
  • Куцар в „Албена“ (Йордан Йовков)
  • Волпоне във „Волпоне“ (Б. Джонсън)
  • Фамусов в „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов)
  • Цезар в „Мариус“ (Марсел Паньол)
  • Порфирий Петрович в „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски)
  • Агатон в „Опечалена фамилия“ (Бранислав Нушич)
  • генерал Печенегов във „Врагове“ (Максим Горки)
  • Тартюф в „Тартюф“ (Молиер)
  • Арган в „Мнимият болен“ (Молиер)
  • Матиас Клаузен в „Пред залез слънце“ (Г. Хауптман)
  • Карл Кни в „Катерина Кни“ (К. Цукмайер)
  • лорд Мелбърн в „Младите години на една кралица“ (С. Вара)
  • чорбаджи Петко в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Сава Попович в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)
  • Чорбаджи Гено в „Бащи и синове“ (Вл. Полянов)
  • академик Окайомов в „Машенка“ (А. Н. Афиногенов)
  • Егор в „Егор Буличов и другите“ (Максим Горки)

Като режисьор:

  • „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
  • „Сирена“ (Й. Щолба)
  • „Пленникът от Трикери“ (К. Мутафов)
  • „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
  • „Дяволът“ (Ф. Молнар)
  • „Магда“ (Е. Марс)
  • „Морал“ (Л. Тома)
  • „Трибунът“ (П. Бурже)
  • „Кендида“ (Дж. Б. Шоу)
  • „Далила“ (Вл. Мусаков)
  • „Сирано дьо Бержерак“ (Е. Ростан)
  • „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер) (съвместно със Ст. Киров)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми Копродукции Роля
1942 Изпитание България / Унгария Коста Каменов
1931 Безкръстни гробове кмета Дойчин
1918 Децата на Балкана Драган

Литература[редактиране | редактиране на кода]

за него:

  • „Кръстьо Сарафов. Живот и сценична дейност, куриози“ (Петко Тихолов), 1946
  • „Кръстьо Сарафов. Живот и творчество“ (Пенчо Пенев и Ст. Каракостов), 1953
  • „Кръстьо Сарафов. Жизнен и творчески път“ (Стефан Грудев), 1970

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1836 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г.
  2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: поглед отвърте, Томове 1 – 2, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка, 2003 стр. 217.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 95.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония