Кръстьо Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстьо Сарафов
Krastyo Sarafov Plovdiv.jpg
Сарафов на пловдивска сцена
Роден
Починал
27 август 1952 г. (76 г.)
Националност българин
Професия български театрален актьор и режисьор
Родители Петър Сарафов - учител
Брачни партньори Донка Гюзелева - актриса
Кръстьо Сарафов в Общомедия

Кръстьо Петров Сарафов е български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924 – 1925).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

Сарафов и Гюзелева като младоженци. Източник: ДА „Архиви“

През 1901 година сключва брак с актрисата Донка Гюзелева, дъщеря на просветния деец Иван Гюзелев.

Учи в Сяр, Солун и София. Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. След като завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България, той се явява на конкурс за стипендии по драматично изкувство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Дебютира в ролята на Спиро Македонски („Стефан Караджа" - Т. Хаджистанчев) в театър „Зора" на Б. Пожаров (1891).

Заминава за Петербург и там се записва в частната драматична школа. спечелва конкурса за стипендианти по драматическо изкуство и заминава да учи в Русия. Разочарован от системата на преподаване, и през 1895 той се мести в „Императорското театрално училище“ при А. П. Ленски и В. Н. Давидов където завършва с отличен успех през 1899 и се връща в България. Така става един от първите ни професионално подготвени актьори. Дебютира в ролята на Борис Годунов („Василиса Мелентиева" - А. Н. Островски) в театър „Сълза и смях" (1899).

Играе в „Сълза и смях" и в Народен театър с прекъсвания (1899-52), където е актьор и главен режисьор (1915-20). През 1905 заедно с Ат. Кирчев, Хр. Ганчев, А. Будевска, Ст. Бъчваров и др. основава пътуващия „Свободен театър". Основател и директор на оперетния театър „Ренесанс" (1919), актьор и режисьор в Русенски градски театър (1923-25), актьор във Варненски общински театър (1935-36), Пловдивския народен театър (1937-38).

Директор на Русенски градски театър (1923-1925), Драматичен театър Бургас (1932-1933) и Варненски общински театър (1935-1936).

Гастролира в „Белградския народен театър“ (1936-1937), участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада (1937).

Поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов по повод 50-годишния му юбилей на сцената. Експонат на НИМ
Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержеракедноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в МолиеровитеТартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

ДВТУ (ВИТИЗ, НАТФИЗ) в София носи името на Сарафов от 1951 година.

Предсесател на Съюза на драматическите и оперни артисти. (1924-1925).

Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици.[3] Сарафов е член-учредител на Македонския научен институт.[4]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Спиро Македонски в „Стефан Караджа“ (Т. Хаджистанчев)
  • Борис Годунов във „Василиса Мелентиева“ (А. Н. Островски)
  • Боби в „Лудетина“ (В. Крилов)
  • Фигаро в „Севилският бръснар“ (П. Бомарше)
  • граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ (П. Бомарше)
  • Дамис в „Тартюф“ (Молиер)
  • Клеант във „Мнимият болен“ (Молиер)
  • Валер в „Скъперникът“ (Молиер)
  • Алцест в „Мизантроп“ (Молиер)
  • Вили Яников в „Краят на Содом“ (X. Зудерман)
  • Йоханес в „Самотни хора“ (Г. Хауптман)
  • Хеншел в „Коларят Хеншел“ (Г. Хауптман)
  • рман в „Дамата с камелиите“ (А. Дюмасин)
  • Фриц в „Забава“ (А. Шницлер)
  • Ханс в „Младост“ (М. Халбе)
  • Барон фон Шметау в „Морал“ (Л. Тома)
  • Йоханес Росмер в „Росмерсхолм“ (Xенрик Ибсен)
  • Георг Сабо в „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
  • Дяволът в „Дяволът“ (Ф. Молнар)
  • Курт в „Мъртвешки танц“ (Аугуст Стриндберг)
  • Пер Баст във „В ноктите на живота“ (К. Хамсун)
  • Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ (Едмон Ростан)
  • Дантон в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер)
  • Антон Малцер в „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
  • А Жадов в „Доходно място“ (А. Н. Островски)
  • Кочкарьов в „Женитба“ (Николай Гогол)
  • Княз Мишкин в „Идиот“ (Фьодор Достоевски)
  • Федя Протасов в „Живият труп“ (Лев Толстой)
  • Никита в „Силата на мрака“ (Лев Толстой)
  • Войницки в „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов)
  • Тригорин в „Чайка“ (Антон Чехов)
  • Петя Трофимов във „Вишнева градина“ (Антон Чехов)
  • Андрей Прозоров в „Три сестри“ (Антон Чехов)
  • Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
  • Васка Пепел и баронът в „На дъното“ (Максим Горки)
  • Ганчо Куката в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Христо в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Никола в „Невяста Боряна“ (П. Ю. Тодоров)
  • змеят в „Змейова сватба“ (П. Ю. Тодоров)
  • Цар Петър в „Иванко“ (Васил Друмев)
  • Чудомир във „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
  • Данаил в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)

След 1926 работи съвместно с Н. О. Масалитинов:

  • Сър Тоби Белч в „Дванайста нощ“ (Уйлям Шекспир)
  • Фалстаф в „Хенрих IV“ (Уйлям Шекспир)
  • Дъно в „Сън в лятна нощ“ (Уйлям Шекспир)
  • Фрейзер в „Потоп“ (X. Бергер)
  • Цар Фьодор в „Цар Фьо-дор Йоанович“ (А. К. Толстой)
  • Големанов в „Големанов“ (Ст. Л. Костов)
  • градоначалникът в „Ревизор“ (Николай Гогол)
  • Куцар в „Албена“ (Йордан Йовков)
  • Волпоне във „Волпоне“ (Б. Джонсън)
  • Фамусов в „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов)
  • Цезар в „Мариус“ (Марсел Паньол)
  • Порфирий Петрович в „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски)
  • Агатон в „Опечалена фамилия“ (Бранислав Нушич)
  • генерал Печенегов във „Врагове“ (Максим Горки)
  • Тартюф в „Тартюф“ (Молиер)
  • Арган в „Мнимият болен“ (Молиер)
  • Матиас Клаузен в „Пред залез слънце“ (Г. Хауптман)
  • Карл Кни в „Катерина Кни“ (К. Цукмайер)
  • лорд Мелбърн в „Младите години на една кралица“ (С. Вара)
  • чорбаджи Петко в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Сава Попович в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)
  • Чорбаджи Гено в „Бащи и синове“ (Вл. Полянов)
  • академик Окайомов в „Машенка“ (А. Н. Афиногенов)
  • Егор в „Егор Буличов и другите“ (Максим Горки)

Като режисьор:

  • „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
  • „Сирена“ (Й. Щолба)
  • „Пленникът от Трикери“ (К. Мутафов)
  • „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
  • „Дяволът“ (Ф. Молнар)
  • „Магда“ (Е. Марс)
  • „Морал“ (Л. Тома)
  • „Трибунът“ (П. Бурже)
  • „Кендида“ (Дж. Б. Шоу)
  • „Далила“ (Вл. Мусаков)
  • „Сирано дьо Бержерак“ (Е. Ростан)
  • „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер) (съвместно със Ст. Киров)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми Копродукции Роля
1942 Изпитание България / Унгария Коста Каменов
1931 Безкръстни гробове Дойчин
1918 Децата на Балкана Драган

Литература[редактиране | редактиране на кода]

за него:

  • „Кръстьо Сарафов. Живот и сценична дейност, куриози“ (Петко Тихолов), 1946
  • „Кръстьо Сарафов. Живот и творчество“ (Пенчо Пенев и Ст. Каракостов), 1953
  • „Кръстьо Сарафов. Жизнен и творчески път“ (Стефан Грудев), 1970

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Вълчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1836 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22.01.2007 г.
  2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: поглед отвърте, Томове 1 – 2, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка, 2003 стр. 217.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 95.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
     Портал „Македония“         Портал „Македония