Кръстьо Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Трайков
български революционер

Роден
Починал
Кръстьо Трайков в Общомедия

Кръстьо (Кръсте) Трайков или Трайчев, известен като Ресенски[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръсте Трайков е роден в ресенското село Горно Круше, тогава в Османската империя. Включва се в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван (Йонче) Трайков, който е убит през 1905 година. Действа като четник в Охридско, а след това е назначен за околийски войвода в Преспа.

През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода в Преспа и води много сражения с турски аскери при Горно Круше, Лева река, Кривени, Болно, а при Вълкодери (заедно с Георги Шкорнов) е тежко ранен, но успява да избяга[3]. През 1904 г. е в четата на Спиро Олчев. От 1905 е околийски войвода в Ресенско. През 1906 година Алберт Сониксен се среща с Кръстьо Трайков, по времето когато войводата като сарафист има пререкания с комитета в Битоля.[4] След Младотурската революция се среща с Ахмед Ниязи бей в Битоля.

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета №56 на Македоно-одринското опълчение, с която освобождава Ресен. По-късно през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[5][6]

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Трайков се включва с четата си в съпротивата и става ресенски войвода на ВМОРО.[10] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[11] През 1919 година е арестуван от сръбската власт и лежи 3 години в затвор.[12]

Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръсте Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

След освобождението си се завръща в България. През 1923 година заминава в САЩ, където участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. След завръщането си в България в началото на 30-те години е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година той, както и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт.

При анексията на Вардарска Македония от България през 1941 година Кръсте Трайков се включва в организирането на Българските акционни комитети и е председател на ресенския комитет.[13] Избран е в местното настоятелство на Илинденска организация[14], а също и за кмет на града.[15] Умира след тежко боледуване на 7 януари 1942 година в Ресен, тогава в Царство България. Погребан е с почести в ресенския храм „Св. Св. Кирил и Методий“, като архиерейският наместник Александър Попевтимов и кметът Кирил Ников произнасят слова. В списание „Илюстрация Илинден“ пише за него:

Един от стълбовете на българския дух в тоя прабългарски край, в края на своя живот Кръсте Трайков достигна най-висше щастие - пръв той посрещна освободителите на родния му край и, подобно на преподобний Йосиф целуна той ожидано очакваното българското знаме, целуна го и треперейки от вълнение, от щастие и радост изрече: „Нине, отпущаещи раба Твоего Владико!“[16]

Синът му Борис Трайков е убит в края на 1944 година от комунистите на остров Голем град в Преспанското езеро, като сътрудник на българските власти.[17]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.57
  2. Кратка биография на Кръстьо Трайков
  3. Според журналиста Борис Николов по това време е четник в Одринско
  4. Сониксен, Алберт, „Изповедта на един македонски четник“, София, 1983, Изд. на Отечествения фрон
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 726, 893.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 225.
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  11. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 606.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 170-171.
  13. Църнушанов, Коста, „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, УИ "Св. Климент Охридски", София, 1992 [1]
  14. Илюстрация Илинден, ноември 1941, година 13, книга 9 (129), стр. 14.
  15. Нанев, Сотир, „МАКЕДОНИЯ 1941 Възкресението“
  16. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.5-6.
  17. Ефтимов, Панде. Българските войници са погребвани в македонските села, защото са се били за своя земя, на своя земя. // Агенция Фокус, 12 юни 2008 г. Посетен на 10 май 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония