Ксения Черногорска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ксения Петрович-Негош, принцеса Черногорска
принцеса на Черна гора
Ксения Петрович-Негош, принцеса Черногорска 
Родена: 22 април 1881 г.
Починала: 10 март 1960 г. (78 г.)

Ксения Петрович-Негош, принцеса Черногорска ( 22 април 1881, Цетине – 10 март 1960, Париж) e черногорска принцеса, дъщеря на крал Никола I, [1][2] сестра на италианската кралица Елена и великите княгини Милица и Анастасия.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Ксения е родена на 22 април 1881 г. в столицата на черногорското княжество, Цетине. Баща ѝ е черногорският княз (от 1910 г. крал) Никола I от династията Петрович-Негош, майка ѝ е Милена Петровна Вукотич, дъщеря на местен управител. Ксения е 10-то дете в семейството и осмата дъщеря.

Николай Негош управлява почти шестдесет години и става известна политическа фигура в Европа. Славата и влиянието му водят до бракове на дванадесетте му деца с известни и влиятелни родове. Например през 1883 г. най-голямата дъщеря Зорка е омъжена за сръбския княз Петър I Караджорджевич, от 1903 г. – крал на Сърбия. През 1896 г. Елена се омъжва за престолонаследника на Италия, който от 1900 г. става крал под името Виктор Емануил III. Други дъщери, Милица и Анастасия, се омъжват за внуци на император Николай I и стават членове на руския императорски род Романови.

За разлика от сестрите си, които учат в Смолния институт за благородни девици, Ксения, заедно с по-младата си сестра Вера, получават образованието си у дома. Баща им също пожелава по-малките дъщери да се оженят за представители на руския императорски род.

Възможни кандидати за брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1898 г. Никола I се опитва да омъжи Ксения за сръбския княз Александър. Но когато той пристига в Цетине, за да поиска ръката на Ксения, тя изпитва отвращение и ужас от вида и маниерите му, и отказва да се омъжи, въпреки настояванията на баща си. След този инцидент дипломатическите отношения между Черна гора и Сърбия са прекъснати.

На сватбата на брат си, престолонаследникът на Черна гора Данило, и херцогиня Юта Мекленбург-Стрелиц, принцесата се среща с принца Николай Гръцки, който представлява на сватбата баща си, крал Георгиос I. През 1899 г. е обявена техният годеж. Но неочаквано и по неизвестни причини той е прекратен. По-късно Николай се жени за великата херцогиня Елена Владимировна.[3][4]

Принцеса Ксения със семейството си в Париж: Крал Никола и кралица Милена са седнали, правостоящите отляво надясно са: принцеса Вера, принцеса Ксения, принцеса Юта (съпруга на принц Данило), М. Миочикович (председател на коалицията), княз Данило. Париж, 1916 г.

През 1902 г. се разпространява слух за възможния брак на Ксения и великия херцог на Хесен, Ернст Лудвиг, брат на императрица Александра Феодоровна, който наскоро се е развел с първата си съпруга, принцеса Виктория Сакскобургготска. Самият слух е породен от факта, че Ксения посещава сестра си Анна, която е в Дармщат, и където живее Ернст. Последва слух за брак на Ксения с Великия херцог Кирил Владимирович, който преди това иска да се ожени за Виктория Сакскобургготска, но му е отказано заради близкото родство. Бракът не се състои.

Друг слух е за брак на принцесата с наследника на Руската империя, великия херцог Михаил Александрович.[5][6] През следващите години мнозина свързват принцесата с редица чуждестранни князе, като Виктор Емануил, граф на Торино; принц Луиджи Амедео, херцог на Абруци; Фердинанд I , княз на България, или овдовелия мъж на сестра ѝ, кралят на Сърбия Петър I. [7]

Въпреки многобройните слухове, Ксения остава неомъжена.

Изгнание[редактиране | редактиране на кода]

През 1910 г. бащата на Ксения е коронован за крал на Черна гора. През 1917 г., според Декларацията от Корфу, е обявено сливането на Черна гора със Сърбия.[8] На 26 ноември 1918 г. Черна гора официално става част от Кралството на сърби, хървати и словенци (този държавническо-правен акт обаче е едностранен и означава свалянето на черногорската монархия). По време на войната принцеса Ксения и сестра ѝ Вера активно помагат на черногорските войници, организират медицински лагери.[9]

Никола и семейството му са принудени да заминат за Франция, но кралят продължава да претендира за трона до смъртта си в Антиб три години по-късно. Ксения остава да живее в Париж, където умира през 1960 година.

След смъртта ѝ, колекция от личните ѝ снимки е изложена през 2010 г. на словенската изложба Gallery Fotografija. Оригиналите на дневниците на Ксения могат да се видят в Музея на морското наследство (Тиват, Черна гора).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lundy, Darryl. The Peerage: Kseniya Petrovic-Njegoš, Princess of Montenegro. // Архив на оригинала от 22 септември 2012. Посетен на 25 октомври 2010.
  2. Xenia of Montenegro – (1881 – 1960). // A Bit Of History. Архив на оригинала от 22 септември 2012. Посетен на 29 октомври 2010.
  3. name=wp1> Late Gossip of Foreign Capitals. 11 октомври 1899.
  4. Foreign Notes and Comment. 11 януари 1901.
  5. London Correspondence. 20 август 1904.
  6. Princess Who May Wed Grand Duke. 7 септември 1904.
  7. Society Outside The Capital. 14 януари 1911.
  8. Montenegro Breaks Peace Negotiations. 20 януари 1916.
  9. Death of Mr. Devine. 28 декември 1930.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ксения Черногорская“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.