Ксенофил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ксенофил
Ξενόφιλος
древногръцки философ
Ксенофил, изобразен като средновековен учен в Нюрнбергската хроника, 1493 г.
Ксенофил, изобразен като средновековен учен в Нюрнбергската хроника, 1493 г.

Роден
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Школа Питагорейска школа
Повлиян Питагор
Повлиял Аристоксен

Ксенофил (на старогръцки: Ξενόφιλος) е класически гръцки философ и музикант от първата половина на IV век пр. Хр.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във фрагментите на перипатетика Аристоксен Ксенофил е споменат като роден на Халкидики (Frs. 18 и 19 Wehrli).[2][3] Авъл Гелий пише, че Ксенофил е учител и близък приятел на Аристоксен и намеква, че Ксенофил го е учил на питагорейската доктрина.[4][3] След това Аристоксен става ученик на Аристотел (Fr. 1 Wehrli).[3] Ксенофил принадлежи към последното поколение питагорейци[2] и е единственият питагореец, живял в Атина в IV век.[5] Според Диоген Лаерций Аристоксен пише в X книга на „Закони на педагогиката“, че веднъж, когато Ксенофил бил запитан от някого, как най-добре да образова сина си, Ксенофил отговорил: „Като го направиш гражданин на добре управлявана държава“.[6] Според Псевдо-Лукиан Аристоксен бил казал, че Ксенофил е живял 105 години.[7][8][9] Това се потвърждава и от Плиний Стари, който казва, че Ксенофил живял 105 години без никога да се разболее.[10][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Freeman, Kathleen. Ancilla to the pre-Socratic philosophers. Harvard University Press, 1983. p. 81.
  2. а б Диоген Лаерций, viii. 46.
  3. а б в Pythagoreanism. // Stanford Encyclopedia of Philosophy.
  4. Авъл Гелий, „Атически нощи“, iv. 11
  5. Hahm, David E. The origins of Stoic cosmology. Ohio State University Press, 1977. p. 225.
  6. Диоген Лаерций, viii. 15-16.
  7. Псевдо-Лукиан, Macrobii, 18.
  8. Валерий Максим, viii. c. 13.
  9. а б Плиний Стари, „Естествена история“, vii. 50 (51).
  10. Siena, Kevin Patrick. Sins of the flesh: responding to sexual disease in early modern Europe. Centre for Reformation and Renaissance Studies. p. 95.
     Портал „Философия“         Портал „Философия          Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония