Куатроченто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Благовещение" от Сандро Ботичели, нарисувана в периода 1489-90, е пример за изкуство от Куатроченто.

Куатроченто (итал.„quattrocento“ - „четиристотин“, съкращение от mille quattrocento - италианската дума за „хиляда и четиристотин“)  е обобщаващ термин, в който се включват културните и творчески събития от 15-ти век в Италия. Периодът обхваща стилове от късното Средновековие (най-вече Международна готика) и ранния Ренесанс.

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

След упадъка на западната Римска империя през 476г, в Европа започват икономически безредици и упадък на търговията. Това положение продължава до началото на Ранното Средновековие (11-ти век), когато търговията се съживява, има ръст на популацията и Папството възвръща властта си.

В края на Средните векове политическата структура на европейския континент продължава бавно да се развива от малки и нестабилни феоди в по-големи и стабилни национални държави, управлявани от монарси. В Италия възникват градски центрове населени предимно от търговци, които са способни сами да се защитават. Парите заменят земята като предмет на размяна, а все повече крепостни селяни ставали свободни граждани. Промените в средновековна Италия и упадъка на феодализма проправят пътя на социалните, културните и икономическите промени. Куатрочентото е смятано за преход от Средновековието към Ренесанса, най-вече в Рим, Флоренция, Милано, Венеция и Неапол.

Куатрочентото лежи на прага на това, кото по-късно ще стане Италиански Ренесанс. Интернационалният му манифест прилича на културните събития от 15-ти век, в който се включват стиловете от късното Средновековие и ранния Ренесанс: на преден план излизат силно индивидуалните изкуства, които прогласяват пътя на научната, културната, социалната и икономичекста революция с надеждата да запазят монархията чрез християнсвото.

Развитие на стиловете[редактиране | редактиране на кода]

Куатрочентото се отърсва от декоративните мозайки, често свързвани с византийското изкуство, а също и от християнските и готическите средства и стилове в стъклописа, стенописа, цветните ръкописи и скулптурата. Вместо тях творците от Куатрочентото въвеждат по-класически форми, развити от класическите римски и гръцки скулптори.

Списък с италиански творци по школи от Куатроченто[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като Куатрочентото се застъпва с част от Ренесанса би било неправилно да се каже, че даден творец принадлежи само на единия или само на другия период. Вероятно по това време творците не са се определяли като членове на дадено движение.

Флорентинска школа.Художници от Ранен Ренесанс (1420–1500)[редактиране | редактиране на кода]

  • Филипо Брунелески (1377–1446), (на италианскиBrunelleschi, (Brunellesco), Filippo) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса. Като откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи.
  • Донатело – Донато ди Николо ди Бето Барди, (Donato di Niccolò di Betto Bardi – ок. 1386–13 декември 1466, Флоренция) – един от най-прочутите италиански скулптори от епохата на Ранния Ренесанс, Основоположник на индивидуалното скулптурно изображение.
  • Фра Анджелико –  (Fra Beato Angelico – 1400–1455 ) или Фра Джовани да Фиезоле, роден като Гуидо ди Петро е италиански художник от Ранния Ренесанс. Изключителното изящество и финес на неговите творби оказват значително въздействие върху италианската живопис. Най-известната му картина е „Благовещение“.
  • Лоренцо Гиберти (Lorenzo Ghiberti) е виден италиански скулптор и ювелир от епохата на Ранния Ренесанс.
  • Беноцо Гоцоли (Benozzo Gozzoli – 1421–1497) – флорентински живописец, майстор на фреското от 15 век.
  • Паоло Учело (Paolo Uccello; Paolo di Dono) (1397, Флоренция – 10 дек. 1475, там) – живописец, представител на Ранния Ренесанс, един от създателите на научната теория за перспективата.
  • Филипо Липи – Фра Филипо Липи (Fra Filippo Lippi – 1406–1469) – флорентински художник от периода на Ранния Ренесанс, последовател на Мазачо в натуралистичния портрет.
  • Мазолино – Мазолино Паникале (Masolino da Panicale (1383–1447) – прозвището на Томазо Кристофоро-Фини – флорентински художник
  • Мазачо – (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди – 30 декември 1401–1428) е италиански художник от Ранния Ренесанс. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината.
  • Доменико Гирландайо (Domenico Ghirlandaio) (1449–1494 . Основател на художествена династия, която продължават неговия брат Давид и син Ридолфо. Глава на художествена работилница-ателие, където за кратко е младия Микеланджело.
  • Ботичели, Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445–1510),  (Sandro Botticelli) – известен е с особен алегоричен начин за изразяване на меланхолични настроения.

Венецианска школа[редактиране | редактиране на кода]

Сиенска школа[редактиране | редактиране на кода]

ХV век е „сребърния век“ на сиенската живопис. През този период новият разцвет на сиенската школа, не е така ярък, като разцвета във Флоренция, но е не по-малко интересен.

Сиенски художници - 14011450[редактиране | редактиране на кода]

Сиенски художници - 14511500[редактиране | редактиране на кода]

Ферарска школа XV в. [редактиране | редактиране на кода]

Други школи[редактиране | редактиране на кода]



Вижте също[редактиране | редактиране на кода]