Куберова България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Куберова България

Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала закратко.

Основана е около 680 г. [1][2] от българския владетел Кубер в земите на днешната Република Македония с център в Прилепското поле, наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в Аспаруховата Дунавска България - прабългари и славяни (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и ромеизиpано антично население (заваренo и дошли заедно с хана избягали от аварски плен). През 680 г., хан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее Солун и да го направи своя столица. Неговият доверен боил Мавър успява да стане военоначалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а българите се отдръпват.[3]Печатът на Мавър - „архонта и патриций на керамисиани и българи“ е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в Тракия и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.

След похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, в днешната област Превеза в Южен Епир на Адриатическо море[4]

В държавните паметни надписи на Мадарския конник се чете, че чичовците на хан Тервел в долната земя (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с Юстиниан II, за атакуване на Константинопол. Откритите при гр. Врап до Драч (Дуръс) и Ерсеке в днешна Албания 2 съкровища се свързват с Куберова България.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206
  2. П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79-80.
  3. Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218
  4. Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.
  5. http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm Пламен Павлов, Сердика/Средец/София в историята на Първото българско царство, 2009 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония