Кубрат (град)
Тази статия е за града. За прабългарския владетел вижте Кубрат.
| Кубрат | |
 Община Кубрат | |
  Кубрат  Кубрат  Кубрат | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5401 души[1] (31 декември 2025 г.) 95 души/km² |
| Землище | 56,846 km² |
| Надм. височина | 201 m |
| Пощ. код | 7300 |
| Тел. код | 0848 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 40422 |
| Уебсайт | www.kubrat.bg |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Кубрат Алкин Неби (ДПС; 2019) |
| Адрес на общината | |
| Кубрат, 7300, ул. „Княз Борис I“ 1 Тел.: 0848 720 20 Факс: 0848 732 05 | |
| Кубрат в Общомедия | |
Кубра̀т е град в Североизточна България, област Разград и е административен център на община Кубрат. Той е трети по големина в областта след градовете Разград и Исперих. По данни от НСИ населението на Кубрат е 5401 души[1] (31 декември 2025 г.).
География
[редактиране | редактиране на кода]Град Кубрат се намира на около 30 km на север от областния център Разград, 43 km на изток от град Русе, 29 km на юг-югозапад от град Тутракан и 28 km на запад-северозапад от град Исперих. Кубрат отстои на около 354 km (пътно разстояние) от столицата София. Кубрат е разположен в Източната Дунавска равнина, в Лудогорието, върху слабо хълмист терен със суходолия в околностите. В района има покрит карст[2]. Надморската височина в центъра на града при сградата на общината е около 230 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са обикновени черноземи и файоземи.[2][3]
През град Кубрат минава второкласният републикански път II-23, който води на запад през селата Беловец, Тетово, Ново село и Червена вода до връзка с първокласния републикански път I-2 (част от Европейски път Е70) при град Русе, а на югоизток през селата Медовене, Брестовене, град Завет, село Драгомъж и град Исперих – към град Дулово и връзка с първокласния републикански път I-7.
Землището на град Кубрат граничи със землищата на: село Горичево на северозапад; селата Точилари и Задруга на север; село Савин на североизток; село Брестовене на изток; село Медовене на югоизток; село Каменово на юг; град Глоджево на югозапад; село Беловец на запад.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Числеността на населението на град Кубрат по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя, както следва:[5]
|  |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 7379 | 100,00 |
| Българи | 4288 | 58,11 |
| Турци | 2013 | 27,28 |
| Цигани | 432 | 5,85 |
| Други | 29 | 0,39 |
| Не се самоопределят | 131 | 1,78 |
| Не отговорили | 486 | 6,59 |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя и с име Балбунар, попада в Княжество България.[7] При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. населеното място е записано като Балбунар, село в община Балбунар, околия Балбунар, окръг Русе, с население 1197 души.[8] Населеното място е преименувано на Кубрат през 1934 г.[9] На 28.09.1949 г. дотогавашното село Кубрат е признато за град.
В района на Кубрат, в местността Чакмаклъка (землището на съседното село Беловец), са намерени находки от късния палеолит. В местността Янката, на километър и половина източно от Кубрат, има селищна могила (Балбунарската селищна могила) с находки от неолита и от халколита (частично разкопана от Васил Миков), в която са открити каменни (сред тях кремъчни и костени) сечива, керамика, гробове с погребани в поза „хокер“ – свити на една страна, с колене, прибрани към гърдите, и други. Развалини от стари селища (7 – 14 век) има в местностите Старата чешма, Ени кьой, Оджман. Селището е споменато в османотурски документи от 1694 г. с името Балбинар, от 1734 г. – Балпинар.[2]
Според други източници, най-ранното писмено сведение за селището е от 1624 г. Според местна легенда, то е създадено в началото на XV век, когато по тези земи господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил всички кладенци и оставил само един. Местните жители и хората от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладенеца. Затова и селището било известно като Балбунар (Меден кладенец).
Селище, чийто народностен състав през VII век е бил славяно-прабългарски, просъществува до падането на България под османско владичество (началото на XIV век). На негово място е създадено село Балбунар. Първите къщи са разположени около Медния кладенец, сега кубратски площад.
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.) е образувана Балбунарска община, част от Русенското окръжие.
През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а на 4 май 1891 г. се учредява читалище „Кирил и Методий“.
При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от Балбунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Балбунар приема новото си име през 1934 г. – на прабългарския ювиги кан Кубрат. Местният вестник „Балбунарско ехо“ се преименува в „Кубратско ехо“ през август 1934 г.[11]
Най-забележителните придобивки на Кубрат до 1940 г. са 2 мелници, 2 даракчийници и маслобойна. Главният поминък на населението е земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. През 1945 г. се основава ТПК, която обединява всички дребни занаятчии. Открити са отдели за шивачество, обущарство, сарачество, коларожелезарство, дървообработване и други.
През 1955 г. към град Кубрат е присъединено село Дряново, а през 1986 г. – и село Медовене (възстановено през 1992 г. като отделно село Медовене).[12]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Кмет
[редактиране | редактиране на кода]Алкин Неби (ДПС) спечелва изборите през 2019 г. на втория тур с 54,3 % от гласовете.[13]
Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]Общинският съвет на община Кубрат се състои от 21 души.[14]
| Партия или сдружение | 2015 | 2019 | |
|---|---|---|---|
| ДПС | 9 | 11 | |
| Земеделски народен съюз | 5 | ||
| ГЕРБ | 3 | 2 | |
| Местна коалиция НДПС (БСДП, НДПС) | 2 | ||
| БСП | 1 | 1 | |
| Време за промяна | 6 | ||
| Реформаторски блок | 2 | ||
| Общо | 21 | 21 | |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Източноправославно християнство и ислям.
От 1980 до 2022 година, свещеник е ставрофорният свещеноиконом Евгений Стоянов Дечев, който служи на вярата на поколения християни в Кубратска енория в продължение на 42 години.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
- Средно училище „Христо Ботев“
- Основно училище „Христо Смирненски“
- Професионална гимназия
- Общински детски център'
- Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ – учредено на 11 май 1891 г. от група ентусиасти начело с мировия съдия Иван Чунчев. Първата читалищна сграда е построена през 1923 г.
- православна църква „Свети свети Кирил и Методий“;[15]
- две джамии;[16]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В местностите Гюз гьолджу чалса, Карши орман, Кереметлик, Кранталък, Ойкара гьол, Сая орман и Яниковски поляни са разкрити петнадесет надгробни могили, регистрирани като археологически обект от национално значение. Със същия статут е и разкритата в местността Ески чешме каршас селищна могила от Късния халколит.[17]
Градоустройство
[редактиране | редактиране на кода]
Градският парк „Омол“ е създаден през 1962 г. и съхранява в границите си ценно разнообразие от растителни видове. Той заема площ от 21 дка.
В парка се срещат над 50 вида растителни видове, от които 33 са дървета и храсти (бял бор, чер бор, кипарис, хемикипарис, туя, тис, черна мура, ливански кедър, смърч, чинар, златен дъжд, явор, топола, маклура, акация, конски кестен, копривка, гинко билоба, полски ясен, шестил, бреза, върба, див рошков, липа, орех и други), които не могат да се видят на друго място в града. Дивият рошков е единственият защитен растителен вид на територията на града и предизвиква вниманието на средношколците и любителите на природата.
В клоните на дърветата и храстите гнездят различни видове птици: сойка, обикновен славей, голям пъстър кълвач, лястовица, дрозд, кос, врабче и гугутка. От бозайниците се среща катерица.
Театри и музеи
[редактиране | редактиране на кода]Събраното и съхранено от родолюбиви българи историческо наследство на града и района оформя музейна сбирка, подредена в къщата на Петър Иванов-Комитата, участник в четата на Таньо войвода.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]
- Футбол
Градът има футболен клуб на име ФК Кубрат, играещ в Североизточната В футболна група.
- Хандбал
В града съществува хандбален клуб „Кубрат“, участващ в Б регионална група Зона „Черно море“.
- Спорт тото
На 10 февруари 2011 г. е обявена новината, че в Кубрат е пуснат обикновен тото фиш в играта 6/49 на Българския спортен тотализатор, спечелил най-големия джакпот в историята на тотализатора – сумата от 7 071 231,40 лв.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Панаирът се провежда за период от 1 седмица, около 24 май – денят на гр. Кубрат.
- Всяка година градът е домакин на турнири по хандбал между отбори на училищата от цялата страна. Младежкият отбор по хандбал „Кубрат“ неведнъж е печелил призови места на регионално и национално равнище.
- Конкурсите за красота на агенция „Визаж“, съвместно с Община Кубрат, всяка година се провеждат за Мис „Кубрат“ от веригата конкурси „Мис България“.
- Конкурс „Медни гласчета“ – за млади изпълнители на български песни. Провежда се ежегодно от Община Кубрат, в последната 10-дневка на май. Конкурсът е под покровителството на Лили Иванова. Не се провежда от 2010 година.
- Всяка сряда има земеделски пазар, а неделя – традиционен пазар /битак/.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кубрат
- Лили Иванова (р. 1939), поп певица
- ставрофорен свещеноиконом Евгений Стоянов Дечев (р. 1951), свещеник към храм „Св.Св Кирил и Методий“.
- Янко Михов, (р. 1954), енигматик и издател
- Иван Чунчев, мирови съдия, на 11 май 1891 г. съосновател на читалище „Св. св. Кирил и Методий“
- проф. Стефан Гайдарджиев (1927 - 1995)
- Христо Иванджиков - Маестрото (1909 – 1994), музикален педагог и ръководител на местен духов оркестър
- Петър Иванов – Комитата, участник в четата на Таньо войвода
- Петър Йовчев (1904 – 1983), политик
- Йордан Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст“[18]
- Димитър Арсов, македоно-одрински опълченец, родом от Щип, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[19]
- Волен Чинков, международен футболен съдия
- Дарио Тодоров, хандбалист
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 3 Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 7, стр. 2486, Кубрат. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Файоземи (Phaeozems)“. „Черноземи (Chernozems)“.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград. Справка към 01.04.2026.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 септември 2023. Посетен на 1 април 2026. (на английски)
- ↑ Национален регистър на населените места. Справки > Промени за административно-териториалните или териториалните единици към дата > Справка за събитията за гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград. Информация гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път.
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 6 (12). Населено място: Балбунар с. Община: Балбунар. Околия: Балбунар. Окръг: Русе. Жители: 1197.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справки > Промени за административно-териториалните или териториалните единици към дата > Справка за събитията за гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград. Информация гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград - 14/08/1934. Събитие: промяна на наименование.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISBN: 978-954-577-588-8 / стр.580
- ↑ Начало Справки > Приемниците, предшествениците, източниците на едно населено място > гр. Кубрат. Предшественици/източници на гр. Кубрат.
- ↑ Обобщени данни от избор на кмет на община Кубрат, втори тур на местни избори, 2019 г.
- ↑ Обобщени данни от избор на общински съвет на Община Кубрат, област Разград, местни избори, 27.Х.2019 г.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, град Кубрат, област Разград.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, град Кубрат, област Разград.
- ↑ Устройство на територията – Община Кубрат. Посетен на 11 октомври 2025.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 219.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 555.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Община Кубрат
- Международен фолклорен фестивал „Божурите“ Архив на оригинала от 2007-03-11 в Wayback Machine.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-005-4. Актуалност 1985 г. Издание 1989 г.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-006-3. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.
| ||||||||||
