Кузо Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кузо Димитров
български революционер

Роден
Кузо Димитров в Общомедия

Кузо (Кузма) Димитров, известен като Манякски, Манятски или Маняка, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кузо Димитров е роден в 1872 година в костурското село Маняк, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование завършва в Костур, първо в гръцко училище, а по-късно в новооткритото българско училище, в което преподават Търпо Поповски и Златко Караатанасов от Бобища. По-късно учи за обущар и работи като мелничар в една костурска воденица.[1]

На 20 април 1898 година Кузо Димитров основава в Маняк комитет на ВМОРО, в който влизат Г. Наумов, Доро Янакиев и Аргир (Гиро) Динков. Димитров изпълнява куриерски задачи и укрива в дома си местната чета на войводите Атанас Петров и Тале Горанов.[2]

На 7 май 1901 година при убийството на Нуредин бег от Света Неделя от околийския войвода Атанас Петров, извършено с помощта на Димитров и манякския комитет, в ръцета на властите попада документ, в който се споменава Кузо. При избухналата Нурединова афера Димитров заедно с Кузо Стефов и много видни българи и турци от района е арестуван. В затвора Кузо Димитров е подложен на жестоки мъчения по заповед на разследващия корчански жандармерийски началник Мухтар ага и прави опит да се самоубие. Разпаря корема си с нож, но е излекуван.[3][4] Опитът за самоубийство получава голяма публичност и стига до чуждестранните консули в Битоля, които се намесват и карат властите да спрат арестите. Кузо Димитров, след избухналата Иванчова афера е осъден на още 7 години, но е освободен в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание заедно с другарите си срещу 100 лири гаранция. При избухването на въстанието става нелегален, но заболява от малария и не участва в сраженията.

След потушаването на въстанието през Солун и Ниш Димитров бяга в България. През ноември 1904 година с чужда паспорт заедно със Стефо Атанасов от Старичани се присъединява в Бобища към четата на също току-що дошлите от България Никола Андреев и Кузо Попдинов, а по-късно с Атанасов се отправят към Костенарията, където влизат в местната чета. Взима участие в нападението на Либешево и Жиковищкия манастир на 2 март 1905 година, в сражението с андартите в Одре при Бяла вода на 20 юли 1905 година, в сражението с аскер на 20 юни 1906 година при местността Остри връх край Стенско.

Кузо Димитров (отляво) със свои другари.

След една година минава в четата на Никола Добролитски, в чийто район влиза и родното му село Маняк. Влиза в конфликт с Добролитски, когото уличава в неморално поведение и той е изключен от четата, която временно е поета от Димитров. На 10 ноември 1906 година на съвещание на нестрамколската чета и тази на Митре Влаха, на което присъства и Пандо Кляшев е решено да изпратят Димитров, Христо Шопов Четирски, Стасо Чанков Добролитски и Насо Чукски на почивка в България. На 15 срещу 16 ноември Димитров е обграден в Маняк с трима другари – Вангел Попхристов, Христо Четирски и Аргир Дренички, в Маняк и след сражение на разсъмване с щурм пробиват обсадата и се спасяват в гората.[5]

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но той отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев Бузльо.[6]

На 15 януари 1907 година Димитров пристига в България и оттук заминава за Америка, където го заварва Балканската война в 1912 година. Димитров организира доброволческа чета от 30 души, която пристига в заетия от гръцки войски Солун. Доброволците тръгват към родните си места, но са спрени в Суровичево и не им е позволено да продължат, ако не се обявят за гърци. Връщат се в Солун, предават оръжието си в българското комендантство и вече поотделно тръгват към Костурско. На 18 май Кузо Димитров е арестуван от гръцките власти в Нестрам и откаран в Костур. Комендантът на града – бившият андартски капитан Малиос му заявява „Всички българи като вас ще погубим“. Арестуван е още два пъти, като е малтретиран заедно с жена си и децата си. Заедно с Димитров е задържан и Търпо Бузльо. Вследствие на тормоза още в 1913 година умира майката на Димитров, в 1914 година – жена му, в 1915 година – 15-годишната му дъщеря, а през 1916 година – 17-годишният му син Спас.[7]

През Първата световна война по време на Леринската операция в 1916 година български разезд обикаля селата Дупяк, Здралци, Слимнища, Хрупища и Маняк и тържествено е посрещнат от Кузо Димитров. След оттеглянето на българските части Димитров е търсен от полицията и въоръжен забягва към фронтовата линия. Организира в Битоля доброволческа чета от 30 души, на която обаче германското командване не разрешава да навлезе в Гърция и през Ресен е изпратена за Ура Малик, край Корча, където е зачислена към Седми конен полк, а по-късно към партизанската рота на Никола Лефтеров[8]. В 1917 година въпреки нареждането на Военното министерство бежанците доброволци да се уволнят, Кузо Димитров отказва и остава на фронта.

След войната работи като воденичар в Нови пазар, Шуменско.[9][10] Умира след 1943 година.[11]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  2. Христовъ, Г. Кузо Манякски. // Илюстрация Илиндень XV (7 (147). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий 1943. с. 13 - 14.
  3. Шкуртовъ, Кирякъ. Костенарийски Рев. район. // Илюстрация Илиндень 6 (96). Илинденска организация, Юний 1938. с. 3.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 74.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155 – 156.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155 – 157.
  8. Младши подофицер Кузо Д. Манятски е зачислен към партизанската рота на 12 ноември 1916 г. - Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 236.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 280.
  11. Христовъ, Г. Кузо Манякски. // Илюстрация Илиндень 9 (149). Илинденска организация, Ноемврий 1943. с. 15 – 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония