Куилапам де Гереро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куилапам де Гереро
Cuilápam de Guerrero
— град —
Santiago Apóstol Oaxaca.jpg
Мексико
16.9972° с. ш. -96.7817° и. д.
Куилапам де Гереро
Оахака
16.9972° с. ш. -96.7817° и. д.
Куилапам де Гереро
Страна Flag of Mexico.svg Мексико
Щат Оахака
Надм. височина 1560 m
Население 15 041 души (2005)
Пощенски код 71240
Куилапам де Гереро в Общомедия

Куила́пам де Гереро e мексикански град в щата Оахака, намиращ се в южната половина на централната долина, на около 10 км на юг от Оахака де Хуарес, като се намира в района Вия де Саачила[1]. Климатът на града е субтропичен, с годишни валежи през лятото и есента, а през останалото време е суша. Теренът на града е разположен в котловина със стръмни планински склонове, покрити с гъста растителност. Водата е недостатъчна и основен източник е река Атояк. Почвата е подложена на значителна ерозия. Градчето е известно с традиционните чествания на католическите светци и запазени самобитни занаяти. В древността е било част от държавите на миштеките и сапотеките.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на града[редактиране | редактиране на кода]

Градчето е основано между 1500 и 550 пр.н.е от миштеките и има миштекско име – Сааюко (Sahayuco)[2], което ще рече "В полите на хълма". Името Куилапам произлиза вероятно от Куаджугол (Quayugol), което ще рече “застояла вода”, или от Куитла (Cuitla) – ”мръсотия” и пам(н) (pan) – място на..., или "Мръсно място." Допълнението към името Куилапам – Гереро идва от името на революционера Висенте Гереро (Vicente Guerrero), разстрелян в града през 1831.

В древността[редактиране | редактиране на кода]

Основаният от миштеките град се развива бурно от основаването си до началото на 7 век като полу-независим град-държава. Между 600-900 от н.е. е завоюван от сапотеките и е присъединен към владенията на Монте Албан. След периода на сапотекско владение изападането на Монте Албан, градът наново претърпява бурно развитие и нараства до 40  000 с процъфтяващи културно-социални традиции и институции[3], поради която причина испанските колонизатори основават там манастира Св. ап. Яков Зеведеев (Сантяго Апостол) през 1556-70, за да евангелизират местните индианци [2]. Манастирският комплекс запустява през 19 век, след частичното обезселване на областта между 16 и 18 век[4]. Руините на манастира са национален паметник и се поддържат и реставрират от Националния Институт по Антропология и История[2]

През 1553 градът е кабесера (главен град) на община под контрола на маркиза на Оахака Ернан Кортес, който притежава четири града в околността.[5] Благодарение на заболявания, суша и хищническото поведение на колонизаторите, градът от 40 000 се стопява на 7000 към средата на 17 век. Градът е включен в обиколката на папа Йоан Павел Втори в Мексико през 1979[2].

В съвременността[редактиране | редактиране на кода]

Днес градът е предимно миштекски с ярко оцветени сгради и сенчест централен площад.[6][7]. Загубил е колониалната си привлекателност и оживеност и населението е едва една четвърт от времето на най-голямото разрастване.

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]

Най-оживените празненства на града са между 24 и 27 януари, когато се празнува патронния светец – св. апостол Яков Зеведеев[8]. Фестивалите са известни с танцьорите и сложните корони от пера, вкусните местни ястия – моле, тасахо, тладжудас, тамалес, и сегеса. Напитките включват оахакски шоколад, атоле, техате, орчата и агуа хамайка (от цветовете на хибискуса).

Община[редактиране | редактиране на кода]

Градът е седалище на община от 35 други малки градчета и общината покрива обща площ от 49.75 кв.км..[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Местното население е съставено от миштеки и сапотеки. Около 60% от хората се занимават със земеделие и животновъдство. Тук се отглеждат прасета, говеда, кози, коне, и птици. Около 10% от населението пътува дневно до Оахака, за да работи в различни предприятия или в държавната администрация[2]. Много от екскурзоводите в Монте Албан са жители на Куилапам[2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Дисертация на Sara Morasch Taylor. Art and evangelization at the sixteenth-century convento of Santiago Apostol at Cuilapan, Mexico. Bryn Mawr College, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ayala, Silvia. Cuilapan, piedras que hablan. // Monterrey, Mexico, El Norte, 11 септември 2005. pág. 10. (на испански)
  2. а б в г д е ж Enciclopedia de los Municipios de México Estado de Oaxaca – Cuilapan de Guerrero. // INAFED. Посетен на 25 март 2010. (на испански)
  3. Taylor, pp. 21–22
  4. Taylor, p. 69
  5. Taylor, pp. 40–42
  6. Taylor, p. iii
  7. INEGI Census 2005. // Посетен на 25 март 2010. (на испански)
  8. Fiestas y Ferias de Mexico. // Mexico City, Reform, 31 декември 2000. pág. 2. (на испански)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]