Куин Елизабет (линеен кораб, 1913)
| „Куин Елизабет“ HMS Queen Elizabeth | |
 Линкорът „Куин Елизабет“ | |
| Емблема |  |
|---|---|
| Флаг |  Великобритания |
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Куин Елизабет“ |
| Производител | Portsmouth Dockyard в Портсмът, Великобритания. |
| Служба | |
| Поръчан | 1912 г. |
| Заложен | 21 октомври 1912 г. |
| Спуснат на вода | 12 октомври 1913 г. |
| Влиза в строй | 22 декември 1914 г. |
| Изведен от експлоатация | 19 март 1948 г., утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| ИМО номер | Номер на вимпела:[1] 10 (1914 г.); 97 (от януари 1918 г.); 00 (от април 1918 г.) |
| Водоизместимост | 33 113 t (нормална); 33 794 t (пълна) След модернизацията: 31 710 t (стандартна); 36 047 t (пълна) |
| Дължина | 196,8 m |
| Дължина между перпендикулярите | 183,4 m |
| Ширина | 27,6 m (максимална) 31,72 m (след модернизацията, максимална) |
| Газене | 9,35 m (средно, при стандартна водоизместимост) 10,35 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | главен пояс: 203 – 330 mm; горен пояс: 152 mm; траверси: 102 – 152 mm; горна палуба: 25 – 76 mm; барбети: 178 – 254 mm; кули на ГК: 279 – 330 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 330 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 24 водотръбни котли Babcock & Wilcox След модернизацията: 4 редукторни парни турбини Parsons; 8 водотръбни котли „адмиралтейски тип“ |
| Мощност | 56 000 к.с. (41,8 МВт) След модернизацията: 80 000 к.с. (59,7 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 23 възела (43 km/h) |
| Далечина на плаване | 5000 морски мили при 12 възела ход; Запас гориво: 3400 t нефт След модернизацията: 13 500 морски мили на 10 възела ход; Запас гориво: 3366 t нефт |
| Екипаж | 1262 души (1920 г., като флагмански кораб)[2] |
| Радиолокационни станции (РЛС) | След модернизацията: Тип 279, Тип 284, 4x Тип 285 |
| Девиз | Semper Eadem (на български: Винаги едно и също) |
| Кръстен в чест на | кралица Елизабет I |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 381 mm; 16x1 152 mm След модернизацията: 10x2 114 mm (1941 г.) |
| Зенитна артилерия | 2x1 76,2 mm; 4x1 102-mm Mk V (1926 – 1941 г.); След модернизацията: 4x8 40 mm; 4x4 12,7 mm картечници |
| Торпедно въоръжение | 4x1 533 mm ТА (през 1930 г. са свалени кърмовите ТА, през 1937 – 1941 г. останалите) |
| „Куин Елизабет“ в Общомедия | |
Куин Елизабет (на английски: HMS Queen Elizabeth) е британски линеен кораб – супердреднаут. Главен кораб на едноименната серия линейни кораби. Кръстен е в чест на кралица Елизабет I, първият представител на супердреднаутите с 15-дюймов главен калибър. Корабът участва в двете световни войни.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Със спускането на вода на „Дреднаут“ Британската империя започва нова епоха в гонката в морските въоръжения. Даже такива страни, като Османската империя, Бразилия, Аржентина, Чили започват да строят планове за снабдяването на своите флотове с дреднаути. Великобритания, в съответствие с принципа на „двудържавния стандарт“, също продължава увеличаването на своя флот. През 1911 г. Първи лорд на Адмиралтейството става Уинстън Чърчил. По първоначални планове, програмата за 1912 г. трябва да включва 3 подобрени линкора от типа „Айрън Дюк“ и линеен крайцер. Обаче новият Първи лорд на Адмиралтейството, със свойствената му енергия, заповядва да се разработи проект с главен калибър от 15 дюйма, макар проектните работи по създаването на такива оръдия още даже да не са завършени. Причината за това стават слуховете за това, че Германия планира да увеличи калибъра на своите морски оръдия (за това, че сведенията са лъжливи, в Англия узнават много по-късно), а също и това, че в американският и японският флотове стандарт стават 14-дюймовите оръдия. Адмиралтейството застава пред дилема – или да рискува и да заложи кораби с неизпробвано въоръжение, или да строи кораби с вече изпробвано въоръжение, но със съзнателно отстъпващо въоръжение на равнозначните кораби на другите държави. След непродължителни обсъждания избират първият вариант. Elswick Ordnance Company изпълнива поставената задача. Новото оръдие 15"/42cal Mk I показва не само по-голяма точност в сравнение с 13,5" Mk V, но и по-голяма пробивна способност и увеличена далечина на стрелбата.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Главен пояс: 330 – 203 мм, в краищата:152 мм (нос), 102 мм (кърма).
Горен пояс: 152 мм.
Траверси: на цитаделата:152 мм (нос); 102 мм (кърма); при погребите: 50,8 мм (25,4+25,4)
Противоторпедна преграда: 50,8 мм (25,4+25,4)
Кули: 330 мм (чело), 280 мм (страни), 108 мм (покрив)
Барбети: 254 – 178 мм (над горната палуба), 102 – 152 мм (под горната палуба)
Каземати: 152 мм
Бойна рубка: 280 мм (стени), 76,2 мм (покрив), 102 мм (далекомерен пост), 152 мм (шахта), 102 мм (под горната палуба)
Пост за управление на торпедната стрелба: 152 мм, 102 мм (над горната палуба)
Кожуси на комините: 38 мм
Палуби: Палуба на бака над казематите: 25,4 мм. Горна палуба: 50,8 – 31,8 мм. Главна (средна) палуба над погребите: 31,8 мм. Долна палуба: 25,4 мм. Платформа (междинна палуба): в носа: 25,4 мм, в краищата: 76,2 мм; над рулевото устройство: 76,2 мм
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Първа световна война
[редактиране | редактиране на кода]След влизането си в строй, през декември 1914 г., линкорът „Куин Елизабет“ през февруари 1915 г. е изпратен в Средиземно море. От 25 февруари до 14 май 1915 г. линкорът взема участие в бомбардировката на турските фортове при Дарданелите. Всичко той изстрелва 86 15-дюймови и 71 6-дюймови снаряда. След това е изпратен за ремонт в Розайт. Поради ремонта „Куин Елизабет“ не участва в Ютландската битка, в която всички еднотипни с него кораби получават повреди, особено силно „Малая“, на който се запалва кордит. „Уорспайт“ получава 13 попадения от 280-мм снаряди. През 1917 г. линкорът става флагман на Гранд Флийт.
Между войните
[редактиране | редактиране на кода]След сключването на Вашингтонското съглашение от 1922 г. Великобритания предава за скрап, или прекласифицира повечето свои стари дреднаути, обаче петте бързоходни линкора от типа „Куин Елизабет“ и петте техни по-опростени и бавни събратя от типа „R“ са оставени в състава на флота. За подобряване на тактико-техническите им характеристики в периода 1926 – 1927 г. „Куин Елизабет“ и другите кораби са снабдени с противоторпедни були, усилено е бронирането на палубите, поставена е нова зенитна артилерия.
Планира се, че „Куин Елизабет“, а също еднотипните „Уорспайт“ и „Баръм“ и линейният крайцер „Тайгър“ ще бъдат извадени от състава на флота през 1935 г.[3]
Втора световна война
[редактиране | редактиране на кода]На 18 декември 1941 г. италианската подводница „Шире“ под командването на капитан-лейтенанта Боргезе доставя три човешки торпеда в покрайнините на залива на Александрия. В 20.47 торпедата са спуснати. Пилотите на тези торпеда са военнослужещи на подводното подразделение на „Десета флотилия Mas“ (на италиански: Xa Flottiglia MAS, на италиански: Decima MAS[„Коментари“ 1]): лейтенант Дюран де ла Пене, инженер капитан от флота Марчелия и капитана от службата за въоръжение на флота Мартелота. Те поставят заряди под дъната на линкорите „Валиант“, „Куин Елизабет“ и танкера „Сагона“. Взривените заряди тежко повреждат линкорите, те са спасени от гибел само поради неголямата дълбочина на котвената стоянка. Танкерът е унищожен, също тежко е повреден разрушителят HMS Jarvis.
На 8 май 1945 г. „Куин Елизабет“, заедно с група други кораби, в състава на които влизат френския линкор „Ришельо“, британските крайцери HMS Cumberland и HMS Royalist, холандският крайцер HNLMS Tromp[„Коментари“ 2], ескортните самолетоносачи HMS Emperor (D98), HMS Hunter (D80), HMS Khedive (D62) и HMS Shah (D21), а също осем разрушителя е изпратен в търсене на японския тежък крайцер „Хагуро“. По-късно към тях се присъединява и крайцерът HMS Nigeria с три разрушителя. В крайна сметка „Хагуро“ е потопен в резултат на действията на самолетите от самолетоносача Emperor и разрушителите на 26 флотилия.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Абревиатурата MAS може да се разшифрова от на италиански: mezzi d'assalto („щурмови средства“) или от на италиански: motoscafi armati siluranti („въоръжени торпедни катери“).
- ↑ Префиксът „HNLMS“ е от на английски: His/Her Netherlands Majesty's Ship (Кораб на Негово/Нейно Величество), който е международен. ВМС на Нидерландия използват за своите кораби префиксите „Zr.Ms.“ (на нидерландски: Zijner Majesteits или His Majesty's), когато управлява крал, и „Hr.Ms.“ (на нидерландски: Harer Majesteits или Her Majesty's), когато управлява кралица. Смяната на префикса става автоматично при короноването на нов владетел.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Colledge, J J. British Warships 1914–1919. Shepperton, Ian Allan, 1972. с. 34.
- ↑ Burt_British_Battleships_WW1, 2012b 287, с. 284 – 285.
- ↑ Соглашение между Соединёнными Штатами Америки, Британской империей, Францией, Италией и Японией, подписанное в Вашингтоне 6 февраля 1922 г.[неработеща препратка]
- ↑ Ashley Jackson. Continuum International Publishing Group, 2006, 604 с. ISBN 1852854170. с. 302.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- на руски език
- Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., Галея-Принт, 2008, 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
- Брагадин Марк Антонио. «Итальянский флот во Второй мировой войне». М., АСТ, 2000.
- А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 2001, 96 с.
- Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
- Burt, R. A. British Battleships of World War One. 2nd. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2012b. ISBN 978-0-87021-863-7.
- All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, Conway Maritime Press, 1987, 190 с. ISBN 0-85177-691-4.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- на немски език
- Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- QUEEN ELIZABETH battleships (1915 – 1916) ((en))
- www.maritimequest.com ((en))
- www.maritimequest.com ((en))
- . Royal Navy History. HMS Queen Elizabeth loading cordite and shells for firing. ((en))
- HMS Queen Elizabeth at navalhistories ((en))
- IWM Interview with Geoffrey Norman, who commanded HMS Queen Elizabeth from 1943 to 1945 ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-07-18 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Куин Елизабет (линеен кораб, 1913)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Queen Elizabeth (1913) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |