Куйо Куев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куйо Куев
български литературен историк
Роден
Починал

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Работил в литературен историк, университетски преподавател
Научна дейност
Област история на литературата
Учил при Мечислав Малецки
Работил в Софийски университет, Ягелонски университет
Видни студенти Франчишек Славски
Публикации Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете (1979)
Награди Димитровска награда
Титла професор
Членува в Българска академия на науките

Куйо Марков Куев е български литературен историк, медиевист, специалист по история на старобългарската и славянските литератури и полско-българските литературни отношения, професор в Софийския университет, където в годините 1972 – 1976 е декан на Факултета по славянски филологии, преподавател по български език в Ягелонския университет (1937 – 1939), директор на Центъра по българистика към БАН, културен аташе в Полша (1948 – 1951), главен редактор на научното списание „Palaeobulgarica“ (1982 – 1991).[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Чувството за природата у Иван Вазов (1943)
  • Konstantyn Kostenecki w literaturze bulgarskiej i serbskiej (1950)
  • Полско-българки речник. Slownik polsko-bulgarski (1961) – съавтор
  • „Черноризец Храбър“ (1967) – докторска дисертация
  • Климент Охридски. Събрани съчинения. Т.1 – 3 (1970 – 1977) – съавтор
  • Азбучната молитва в славянските литератури (1974)
  • Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете (1979)
  • Иван Александровият сборник от 1348 г. (1981)
  • Събрани съчинения на Константин Костенечки (1984)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиев, Иван. Куйо Марков Куев. Sesdiva.eu. Посетен на 27 юли 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „България“         Портал „България          Портал „История“         Портал „История          Портал „Литература“         Портал „Литература