Кула (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кула (България))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кула
Крепостта Кастра Мартис
Крепостта Кастра Мартис
Общи данни
Население 3110 души[1] (15 юни 2020 г.)
48,8 души/km²
Землище 63,738 km²
Надм. височина 204±1 m
Пощ. код 3800
Тел. код 0938
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 40525
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Кула
Владимир Владимиров
(ГЕРБ)
Кула в Общомедия
Училището в града
Църквата и училището в Кула през първата половина на 20 век.
Военен лагер при Кула през първата половина на 20 век.

Ку̀ла е град, разположен в Северозападна България, административен център на община Кула, област Видин. Градът е трети по големина в областта след Видин и Белоградчик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кула се намира на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателният пункт Връшка чука.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческите сведения сочат, че тук, съвсем близо до началото на Стара планина, човекът е потърсил място за пребиваване и убежище още в праисторическо време. По време на Римската империя градът се е наричал Кастра Мартис. От седми век е в пределите на средновековната Българска държава.

По време на османското владичество градът се е казвал Адлие. В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[2]

В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св. Петър и Павел“.[3] Стенописите са от 1902 година – дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови.[4]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.[5]

По време на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950 – 1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19345413
19465550
19566474
19655876
19755660
19855189
19924632
20014018
20113226

Етническият състав включва 3010 българи и 74 цигани.[7]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 – Владимир Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 56% срещу Андрей Андреев (БСП).
  • 2007 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 62% срещу Пеко Пеков (Коалиция „Възраждане“).
  • 2003 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 51% срещу Пеко Пеков (СДС).
  • 1999 – Пеко Пеков (ОДС – СДС, БЗНС, Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Марко Петров (БСП).
  • 1995 – Ваньо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 53% срещу Цанко Нинков (Коалиция СДС, Народен съюз).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Голям брой от населението на Кула работи в завода „Кула ринг“ – предприятие за преработка на каучук и пластмаси, произвеждащо гумени транспортни ленти и профили.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на града, в непосредствена близост до останките от крепостта Кастра Мартис, е разположен музей, в който са съхранени оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален макет на самата крепост. Към днешна дата (20 януари 2014 г.) музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • От 1920-те всяко лято през август се провежда Кулският панаир.
  • В града се провежда състезание по Мотокрос, което всяка година събира много публика.
  • 19 август – Ден на града. Обявен с решение на Общинския съвет през 1919 г.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кула
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  3. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
  4. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 46.
  5. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  6. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 205.
  7. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  8. ХИТОВ, Панайот Иванов – в saedinenieto.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България