Кулминация (драматургия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кулминация.

Кулминация или кулминационна точка (от лат. culminatio - възвишаване) е връхната точка на напрежението в едно сюжетно литературно произведение, най-острият момент в конфликта, в който антагонистичните персонажи влизат в колизия и една от страните, нанасяйки решителен удар, предопределя развръзката в произведението.

Кулминацията следва да бъде логическа последица от развитието на характерите на героите и всеки един предшестващ я момент от действието да насочва към нея и да я обуславя.

В различните жанрови форми се наблюдават различни особености на кулминацията. В драматическите произведения и кратките епически форми (например разкази) действието обикновено е съсредоточено около един конфликт, от който произтича една кулминация. В по-мащабните епически произведения (романи, повести), в които са разгърнати повече на брой сюжетни линии, може да има няколко кулминации, но една от тях винаги се явява водеща и изпъква пред останалите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник на литературните термини, Наука и изкуство, София, 1968
  • Енциклопедичен речник на литературните термини, Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993