Култов комплекс (Друмче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Култов комплекс (Друмче)
Трапецовидните ниши край с.Друмче
Трапецовидните ниши край с.Друмче
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.498° с. ш. 25.4855° и. д.
Култов комплекс (Друмче)
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област Кърджали Област Кърджали
Археология
Вид Скално светилище
Период XII-X век пр. Хр.
Епоха Ранно Желязна епоха


Тракийски култов комплекс край с. Друмче и култоовият обект "Юмурлу кая" (също известно като "Юмрук кая" – "скалата с формата на юмрук" и "лъвът") край с.Обичник са част от древно скално сакрално пространство. Скалните култови обекти се намират на около 1 km. югозападно от с.Друмче и на 1,5 km от с. Обичник.(Община Момчилград).[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Скалният култов комплекс се състои от два скални масива отстоящи на разстояния от около 200 m. един от друг, с множество изсечени в тях трапецовидни ниши. Общият им брой е около 60, като видимо някои от нишите са са оставени недовършени. Скалните масиви се виждат от продължението на култовият комплекс – край с. Обичник, разположен върху скала, наподобяваща фигура на животно и наричана от местното население "Юмурлу кая" и също "Лъвът".

Според проф. Александър Фол величествените масиви във Фригия и Тракия, тези по течението на р.Артескос (днешна р.Арда) покрити с многобройни ниши, понякога повече от сто на брой, не са некрополи, а ритуално обработени пространства върху лицето на Майката-Планина.[2]

Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и геофизикът инж. Мария Златкова изказват хипотезата, че стотиците на брой трапецовидни ниши на територията на Източните Родопи, групирани в системи, носят информация, вероятно свързана с древния добив на злато.

Според д-р Иванова и проф. Радунчева стотиците трапецовидни ниши са своеобразен код, оставен от древните рудари. Трапецът е бил важна геометрична фигура за древните обитатели на Родопите – жилищата и храмовете през енеолита са били трапецовидни.[3]

Проф. Рангел Гюров също защитава подобна научна хипотеза според която, Родопите са били център на най-голямото сдружение за добив и преработка на злато в древността. Според него, много от археологическите обекти от тракийската древност в планината не са жертвеници или култови места, а съоръжения за добив на злато. Издълбаните трапецовидни ниши в скалите по долината на р. Арда и нейните притоци са служели за своеобразен маркер за златоносни скали. Тази рударска информационна система, указвала кой пласт е златоносен.[4]

Доц. Георги Нехризов в Централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на р. Арда по средното ѝ течение е зоната на разпространение на изсечените в скалите паметници, които са основните погребални съоръжения на траките през ранножелязната епоха. Нейните граници не са географски обособени, а се очертават от регистрираните скални мегалитни паметници – скалните гробници и гробове и групите от скални ниши.[5]

Хипотезата, че в скалните ниши са слагани урни с пепелта на покойниците, тъй като размерът им не позволява да се побере вътре тялото на мъртвеца според проф.Валерия Фол ще изисква непременно потвърждение, защото е много е трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали, по които човек може да се спуска само от върха с въже, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Както при дупките в хоризонталните скали, така и при високоскалните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт и да се допусне поставянето на свещени предмети (посредници или вотиви) в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туристически портал Кърджали, Тракийски мегалити, с. Друмче и с. Обичник
  2. Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, 2000
  3. в-к Новинар "Шифърът на древните рудари", автор Милена Бойкова-Терзийска
  4. btv Новините - Относно хипотезата на проф.Гюров за трапецовидните ниши
  5. Георги Нехризов "ГЛАСЪТ НА СКАЛАТА или какво разказват „Глухите камъни” (сп.Оренда, бр.4)
  6. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000