Култура във Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В района на Велико Търново, се намират стотици архитектурно-културни паметници от Античността, Средновековието, Възраждането и Модернизма.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Богдана Гюзелева – Вупле

В Средновековен Търновград православната църковна музика и средновековния български фолклор са били основата на българската култура. В много от църковните песнопения, освен български, са били включени и много гръцки трактати. По време на Османското владичество, в музикално отношение навлизат много балкански мотиви. Ориенталската музика е била част също през робството сред османците. Класическата музика в града навлиза през началото на XIX век. В града се внася първото пияно в България. През 1967 година век се създава духов оркестър.[1] Борис Шопов е един от основателите и дългогодишните преподаватели на Детската музикална школа – Велико Търново.

Опера и оперета[редактиране | редактиране на кода]

Към Читалище „Надежда“, През 20-те години на XX век се създава оперна група. Една от първите представени оперни представления е операта „Камен и Цена“. През 70-те години на XX век започнват да се провеждат оперни представления на хълма Царевец.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Октоих (осмогласник) на среднобългарски език

Оскъдни са сведенията за старобалгарската църковна и светска литература и поезия. Най-ярка следа през Средновековната литература оставят книжовниците:Теодосий Търновски, Методий Светогорец, Стефан Светогорец, Константин Костенечки, Григорий Цамблак,[2]Димитър Кантакузин, Цани Гинчев. През Възраждането в града творят книжовниците:Анастас Гранитски, Стефан Мокрев, Теодосий Анастасов. Широка следа оставя Петко Славейков, като писател, поет, държавник. Емилиян Станев публикува няколко романа и още стотици публикации и разкази. Литературни творци от най-новите времена са:Аврам Аврамов, Георги Данчев, Асен Разцветников, Камен Зидаров, Лъчезар Йорданов.

Изобразително изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Творците от Търновската художествена школа оставят най-ярка диря от Средновеконвното българско творчество. От тези дейци са изписани хиляди църкви и манастири по целия Балкански полуостров. Видни творци от периода на Възраждането:Борис Денев. Творци от новото време Никола Дончев Тотев – основател на дружеството на Търновските художници, Ангел Каранешев, Иван Вълчанов, Асен Момчев, Ангел Ангелов, Благой Иванов, Вельо Митев, Георги Костов, Красимир Добрев – Доктора, Маргарита Пуева, Вельо Мите, з. х. Йордан Попов, Нестор Иванов, Деньо Чоканов. Видни скулптори творили в града са:Ненко Марев, Кръстю Попкръстев, Панайот Димитров, Мл. Миладинов, Ст. Бояджиева.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Кино Полтава

Първия филм в града е прожектиран от словака Юрий Кузмич, който инсталира кинематограф в магазина на Хараламби Пенков. През 1912 година в града се построява кино „Модерен театър“. Дотогава прожекции се првеждат в салона ва Читалище „Надежда“. В града се прожектира първия туристически филм. През 1945 година се построява киносон към Читалище „Искра“. През 1974 година се построява сградата на кино „Полтава“, което остава емблематично за града. КИното преостановавя дейността си през 2010-а, а през 2019-а е разрушено.

Фотография[редактиране | редактиране на кода]

В Търново фотографията започва да се популяризира през 20-те години на XX век. Найден Найденов през 1979-а е отличен за "фотограф – художник. Други известни фотографи от града Трифон Капитанов.

Традиционни облекла и мода[редактиране | редактиране на кода]

Официални облекла[редактиране | редактиране на кода]

Виктория Винарова

През периода на Второто Българско царство облеклата на владетелите, са се състояли от следните елементи: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Материята, от която са били изработени дрехите на царствените фамилии и на болярите е била от коприна, лен и памук. Според различни източници на цвят те са били основно червен или пурпурен. Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма.[3] Дрехите на другите съсловия, били от коноп, вълна или кожа.

През Възраждането, само най-заможните и власт имащи търновци са се обличали в дрехи, повлияни от западна Европа. След Освобождението на България от Османско робство, в града усилено навлиза Европейската култура в облеклата. Първото модно ревю се е провело в града, то е било дело на Евдокия Антонова, дъщеря на Антон Зарков Златев, известен търговец на платове, лихвар и чифликчия.[4] Из улиците, под запалените фарове на уличното осветление, по аристократичните улици, все повече се забелязвали граждани с фрагове и бомбета и техните съпруги с дълги рокли, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации „буфан“ ръкави. Търновските шивачи през началото на XX век, били известни из цяла Северна България. Били добре запознати с кроячеството в Италия и Франция.[5]

Традиционни носии и облекла[редактиране | редактиране на кода]

Традиционната женска търновска носия е била съставена от:косичник – най-често бял (в някои случай и с червени шарки), бяла риза с червени или червено-зеелни шарки около ръкавите, черен сукман, черна престилка с няколко редуващи се реда шарки:зелени, жълти, червени, пафти – посребрени или позлатени, пендари.[6] Мъжете най-често са били в бели ризи, с червени кройки и потури.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Част от Сарафкината къща

Регионален исторически музей (Велико Търново) съществува от 1879 година, като първонамчалната му експозиция е била представена в Читалище „Надежда“. Тя е представлява находки от Античността и Средновековието. От 1954 година музеят се разширава значително, след като сменя няколко пъти местонахождението си. Към началото на 60-те години, в чузея се съхраняват 16 000 археологични единици. Археолочическия музей в града предстамя експозиция „Търновград – столица на България XII – XIV век“, археологически единици от Античността и Средновековието. Музей „Възраждане и Учредително събрание“ представя експозиции свързани с периода на Възраждането. В експозициите са представени:предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята, икони и олтари дело на творци от Тревнеската и Дряновската живописни школи, униформи о оръжия от Априлското въстание и Освобождението на България. Музей „Нова и най-нова история“ представя документи и артефакти свързани с:Първото велико народно събрание, карти, документи, медали, ордени, униформи свързани с водените войни от 1885-а до 1944-та. В Музей „Затвор“ е направена е възстановка на интериора на килиите и карцера, пощения в които са лежали и били измъчвани редица възрожденци и дейци. Музей „Сарафкина къща“ в него са изложени експозиции, представящи българския бит през Средновековието и Възраждането. Родните къщи на:Петко Славейков, Емилиян Станев,КЪщата на Кокона Анастасия (превърната в хотел), Консулските къщи, Музей и картинна галерия на Хан Хаджи Николи.

Галерии и изложбени зали[редактиране | редактиране на кода]

Регионална художествена галерия „Борис Денев“, открита през 1934 година. Редица културни изяви се провеждат и н Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.

Културни и неправителствени организации[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорни състави[редактиране | редактиране на кода]

Оркестри и състави[редактиране | редактиране на кода]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Галерия изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • 70 години от създаването на дружеството на Великотърновските художници
  • Владимир Шумелов „Литературно Търново“
  • Георги Ръцев 130 години военна музика във Велико Търново
  • Николай Генчев, Атанас Попов Велико Търново. Средновековна и възрожденска култура
  • Търновска книжовна школа. Том 2: Ученици и последователи на Евтимий Търновски
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „България“         Портал „България