Култура на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Портрет на Йохан Волфганг фон Гьоте, един от най-великите немски поети.

Германия често е наричана das Land der Dichter und Denker (Земята на поетите и мислителите). Културата на Германия започва далеч преди въздигането на Германия като страна и на немците като нация, разгръщайки се и обхващайки целия немскоговорещ свят.

Литература[редактиране | edit source]

"Walk of Ideas" в Берлин, в памет на Йохан Гутенберг и на най-великите немски писатели
Основна статия: Немска литература
Основна статия: Немска поезия

Немската литература може да бъде проследена до Средните векове като най-бележитите автори от този период са Валтер фон дер Фогелвайде и Волфрам фон Ешенбах. Творбата Песен за Нибелунгите, чийто автор остава неизвестен, е също важна за този период, както е и Тидрексага. Колекциите от вълшебни приказки, събрани от Якоб и Вилхелм Грим става световноизвестни. Теологът Мартин Лутер, който превежда Библията на немски език, се смята за основоположникът на книжовния немски език (Hochdeutsch). Сред най-известните и почитани немски поети и писатели са Лесинг, Гьоте, Шилер, Клайст, Хофман, Брехт. Четирима немски автори от XX век получават Нобелова награда за литература: Томас Ман, Херман Хесе, Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас.

Философия[редактиране | edit source]

Имануел Кант, един от най-великите немски философи

Влиянието на Германия върху философията е исторически важно. Няколко бележити немски философи са спомогнали за оформянето на западната философия още от Средновековието (Албертус Магнус). По-късно Готфрид Лайбниц (XVII век) и най-вече Имануел Кант играят централна роля в историята на философията. Кантианството вдъхновява творбите на Артур Шопенхауер както и немски идеализъм, защитен от Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Карл Маркс и Фридрих Енгелс развиват комунистическата теория във втората част от XX век, докато Фридрих Ницше, Мартин Хайдегер и Ханс-Георг Гадамер са последователи на традиционната немска философия през XX век. Няколко немски интелектуалци също влияят върху социологията. Сред тях най-известни са Юрген Хабермас, Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно (три централни фигури от Франкфуртската школа) Фердинад Тьонийс, Георг Зимел, Макс Вебер и Никлас Луман.

Университетът в Берлин, открит 1810 от лингвиста и философ Вилхелм фон Хумболд, служи като модел за много съвременни западни университети.

Музика[редактиране | edit source]

Лудвиг ван Бетховен

В областта на музиката Германия има голям брой световноизвестни класически композитори. Най-известните от тях са Йохан Себастиан Бах и Лудвиг ван Бетховен, които бележат прехода между класицизъм и романтизъм в Западната класическа музика. Други композитори, донесли световна слава на своята родина са: Георг Фридрих Хендел, Георг Филип Телеман, Феликс Менделсон, Йоханес Брамс, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Карл Орф и др.

От 2006 г. Германия представлява петият най-голям музикален пазар в света и оказва силно влияние на поп, рок и транс музиката. Музиканти като Хеберт Грьонемейер, Скорпиънс, Рамщайн, Нена, Дийтер Болен, Токио Хотел и Модърн Токинг се радват на интернационална слава. Немски музиканти и най-вече пионерските групи като Tangarine Dream и Крафтверк допринасят към развитието на електронната музика.

Германия ежегодно е домакин на множество големи рок музикални фестивали. Фестивалът Рок ам Ринг е най-големият музикален фестивал в Германия и сред най-големите в света. Голям процент от световните изпълнители в стил индъстриъл също са немци.

Кино[редактиране | edit source]

Немското кино датира от ранните години на XX. век с творбите на Макс Складановски. То е изключително влиятелно през годините на Ваймарската република с немските импресионисти като Робърт Вийне и Фридрих Мурнау. По времето Нацистка Германия се създават основно пропагандни филми, въпреки че тогава се появяват и гениалните филми на Лени Рийфенщал. През 60-те години на XX. век в Новото немско кино работят режисьори като Фолкер Шльондорф, Вернер Херцог, Вим Вендерс, Райнер Вернер, които поставят западно-германското кино отново на международна сцена с техните честно провокативни филми, докато Deutsche Film-Aktiengesellschaft контролира филмовата индустрия в ГДР. Филми като Das Boot (1981), Бягай, Лога! (1998), Das Experiment (2001),Сбогом, Ленин! (2003), Gegen die Wand (2004) и Der Untergang (2004) се радват на международен успех. През 2007 Награда на най-добър чуждестранен филм отива при филма на Донерсмарк Das Leben der Anderen (Животът на другите). Берлинският филмов фестивал, провеждащ се ежегодно след 1951, е един от най-ранните филмови фестивали в света.

Изящни и декоративни изкуства[редактиране | edit source]

Архитектура[редактиране | edit source]

Религия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]