Културен марксизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Понятието културен марксизъм описва конспиративна теория в консервативните и крайнодесни среди, според която Франкфуртската школа и лявата политическа мисъл са в основата на заговор, който цели да унищожи да западната култура. [1][2] Според застъпниците на теорията, мултикултурализмът и политическата коректност целят да унищожат западното общество и са продукт на критическата теория. Използването на понятието се свързва с американски консервативни фигури като Уилям Линд, Пат Бюкянън и Пол Уейрич и консервативния американски тинк-танк Free Congress Foundation. [3][4][5][6]

Съвременната употреба на понятието произлиза от есето на Майкъл Миничино, „Новите тъмни векове: Франкфуртската школа и 'политическата коректност'“, публикувано през 1992 г., от Шилер Институт, който е клон на сектата на ЛаРуш. [7][8][9] Статията на Миничино обвинява Франкфуртската школа за налагане на модернизма в изкуството като форма на културен песимизъм, и за оформянето на контракултурата на 1960-те. [7] През 1999 г., Линд е в основата на създаването на документален филм от над един час, Политическа коректност: Франкфуртската школа.[8] По филма, по думите на Мартин Джей, са създадени

... множество текстове, които се разпространяват на крайнодесни сайтове. Те от своя страна вдъхновяват бърканица от видеоклипове в YouTube, в които участва странна колегия от псевдоексперти, които изливат бълвоч в еднородна политическа линия. Посланието е впечатляващо просто: всички неудачи на съвременната американска култура се дължат на феминизма, положителната дискриминация, сексуалното освобождение, гей правата, западането на традиционното образование, на природозащитното движение; и всички тези неща се дължат на влиянието на членовете на Института за социални изследвания, които са дошли в Америка през 1930-те"[8]

Норвежкият терорист Андеш Брейвик, в своя документ 2083: Европейска декларация за независимост, който той изпраща по електронната поща, заедно с документа Политическата коректност: Кратка история на една идеология на Free Congress Foundation, на 1003 адреса 90 минути преди извършените от него терористични атаки в Осло през 2011 г., определя „културния марксизъм” и исляма за свои „врагове“. [10][11][12]

За философа и преподавател по политически науки Жером Жамен,

Заедно с глобалното измерение на конспиративната теория за културния марксизъм се проявява и едно друго; измерението, което позволява на автори да избягват класическия расистки дискурс и да претендират, че са защитници на демокрацията.[3]

Професорът от Оксфордския университет Матю Фелдман проследява етимологията на термина до предвоенната германска концепция „културен болшевизъм“, който е част от дискурса за „дегенерацията на обществото“, който допринася за идването на власт на Адолф Хитлер.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Berkowitz, Bill (2003), "Reframing the Enemy: 'Cultural Marxism', a Conspiracy Theory with an Anti-Semitic Twist, Is Being Pushed by Much of the American Right." Intelligence Report. Southern Poverty Law Center, Summer. http://web.archive.org/web/20040207095318/http://www.splcenter.org/intel/intelreport/article.jsp?aid=53&printable=1
  2. What is Cultural Marxism?. // Посетен на 9 April 2015.
  3. а б Jamin, Jérôme. Cultural Marxism and the Radical Right. // The Post-War Anglo-American Far Right: A Special Relationship of Hate. Basingstoke, Palgrave Macmillan, 2014. ISBN 978-1-137-39619-8. DOI:10.1057/9781137396211.0009. с. 84–103. Посетен на 18 January 2015.
  4. Richardson, John E.. ‘Cultural-Marxism’ and the British National Party: a transnational discourse. // Cultures of Post-War British Fascism.
  5. Right wing populism in Europe : politics and discourse. 1st. publ. 2013.. London, Bloomsbury Academic, 2012. ISBN 978-1780932453. с. 96,97. Посетен на 30 July 2015.
  6. Letter to Conservatives by Paul M. Weyrich. // Посетен на 30 November 2015.
  7. а б "New Dark Age: Frankfurt School and 'Political Correctness'", Schiller Institute
  8. а б в Jay, Martin (2010), "Dialectic of Counter-Enlightenment: The Frankfurt School as Scapegoat of the Lunatic Fringe". Salmagundi (Fall 2010-Winter 2011, 168–169): 30–40.
  9. Jay (2010) notes that Daniel Estulin's book cites this essay and that the Free Congress Foundation's program was inspired by it.
  10. 'Breivik manifesto' details chilling attack preparation. // BBC News, 24 July 2011. Посетен на 2 August 2015.
  11. Who are Breivik’s fellow travellers?. // New Statesman, 18 April 2012. Посетен на 18 July 2015.
  12. Breivik's Call to Arms. // German Federal Agency for Civic Education & Deutsche Welle. Посетен на 25 July 2015.