Направо към съдържанието

Куманичевци

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Куманичевци (на гръцки: Λιθιώτες, Литиотес) са жителите на село Куманичево (Лития), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Куманичево

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александра Методиева Мичевска (1930 – ?), дъщеря на Методи Дуев и сестра на Кузман Дуев, партизани на ЕЛАС, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 – 1957), в 1958 година се преселва в България, оставя спомени[1]

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Вангел Пандов Пенев (1904 – ?), член на ЕАМ от 1941 година, помагач на ДАГ (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[3]
  • Васил Перелингов, български революционер[4]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
Григор Кузов Цопов
  • Георги Антонов, Андонов или Дончев (1863 – след 1943), български революционер
  • Георги Попхристов, първият знаменосец на Загорицкото центрово знаме по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал в сражението при Кайнако на 14 август 1903 година[5]
  • Григор Кузов Цопов (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 8-а костурска дружина, участвал в походите София, Саранбей, Мустафа паша, Димотика, Софлу, Фере, Дедеагач, Шаркьой, Султан тепе, Кочани; на 6 април 1943 година като жител на Варна подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[6]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
Дамян Перелингов

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[9]

К

[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Николов
Константин Пандов
  • Калиопа Костадинова Дуева (1900 – ?), родена в Цариград, членка на АФЖ (1944), ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след края на Гражданската война в 1949 година заминава за Полша, а в 1952 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[10]
  • Керу (около 1761 – ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Константин Пандов (1875 – 1956), учител и обществен деец, преподавал в Куманичево и Костурското българско училище
  • Константин Количев, български просветен деец от Долно Куманичево, завършил Солунската българска мъжка гимназия, учител в Горно Куманичево[11] и в костурското село Горенци[12]
  • Константин Попфилипов (Κωνσταντίνος Παπαφιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[13]
  • Коста (Петре) Костурски, български революционер
  • Коста (Дине) Янакиев Козаров (1879 – след 1943), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, на 13 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[14]
  • Костадин Николов (1868 – 1924), български революционер, деец на ВМОРО
  • Костадин Филиматов, деец на ВМОРО, селски войвода на четата от Куманичево[15]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Малезо (около 1756 – ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Методи Димитров Дуев (1897 – ?), ятак на ЕЛАС (1944 – 1945), включва се в бригадата на Гоче, в 1945 година емигрира в Югославия и се включва в Народоосвободителната армия на Югославия, а в 1950 година се установява във Варна, България, оставя спомени[16]
  • Милка Георгиева Нашева (1900 – ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС, в 1948 година с 30 деца заминава за Унгария, в 1951 година с мъжа си се заселва във Варна, България, оставя спомени[17]
  • Милка Динева Пенева (1902 – ?), помагачка на ЕЛАС, санитарка на ДАГ (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, в 1955 г. се заселва в България, където се събира със семейството си, оставя спомени[18]
  • Михаил Търпов (Μιχαήλ Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, информатор на Германос Каравангелис, водач на гръцката партия в селото, в 1905 година български четници запалват къщата му, в която изгаря майка му и осемгодишният му син Наум[13]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никола Иванов Янчев Тунджев (1854 – след 1943), български революционер
  • Никола Методиев Мичевски (1922 – ?), партизанин на ЕЛАС (1944) в бригадата на Гоче, преминала в 1944 година в Югославия и сляла се със 17 македонска бригада, в 1946 година с четата на Георги Калков се прехвърля обратно в Гърция, войник на ДАГ (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ бяга в СССР (1949 – 1957), в 1958 г. се преселва в България със семейството си и се установява във Варна, оставя спомени[19]
  • Никола Цицов (1871 – ?), български просветен деец

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Панталей Гавралов (1925 – ?), български революционер, деец на „Охрана“
  • Паринда Хрисанти Дамянова (1929 – ?), ятачка и партизанка на ЕЛАС, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1971 г. се заселва във Варна, България, оставя спомени[20]
  • Петър Динев (1889 – 1980), български музиковед и композитор

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Стоицата (около 1756 – ?), български майстор строител, роден в Долно Куманичево, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тодор Василев (Θεόδωρος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, къщата му в Куманичево е запалена, а майка му е убита от български четници, Василев бяга в Костур и служи на гръцката пропаганда като информатор[21]
  • Тодор Евтерпов (Θεόδωρος Ευτερπίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[13]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
Христо Бабаеленов
  • Христо Бабаеленов (1870 – след 1943), български революционер, селски войвода на ВМОРО
  • Христо Томов Конуков (1922 – ?), партизанин на ЕЛАС (1943 – 1944), войник на ДАГ (1946 – 1949), ранен е изпратен на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и се установява във Варна, оставя спомени[22]

Я

[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Куманичево

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Алексев Стойков, Трета рота на Пета одринска дружина[23]
  • Васил Димитров, Втора рота на Осма костурска дружина[24]
  • Диаманди Димитров, 40 (41)-годишен, еснаф, основно образование, жител на Тюрк арнаутлар, Огнестрелен парк[25]
  • Димитър Коспачев, Сборна партизанска рота на МОО[26]
  • Димитър Костачев, Сборна партизанска рота[27]
  • Димитър Кузманов Калфов, сражавал се в боевете при Шаркьой и Булаир.
  • Димитър Стефов, Сборна партизанска рота[28]
  • Дине Куманички, Сборна партизанска рота[29]
  • Дине Янакев, 30-годишен, млекар, IV отделение, Продоволствен транспорт на МОО[30]
  • Костадин Г. Николов (1878 – 1924), български революционер, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[31]
  • Наке (Наки) Апостолов, 28 (27-годишен), млекар (земеделец), III отделение, четата на Яким Траянов, Четиринадесета воденска дружина[32]
  • Стефан Киряков (Кирков), 28-годишен, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал[33]
  • Тодор Ангелов, 45-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[34]
  • Тома Ставрев, 30-годишен, млекар, III отделение, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО[35]
  • Христо Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[36]

Куманичевски комитет на Охрана

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никола Конукчиев[37]
  • Вангел Конукчиев[37]
  • Андрей Костов[37]
  • Аристид Кочанов[37]
  • Христо Гонков[37]
  • Фоти Конукчиев[37]

Свързани с Куманичево

[редактиране | редактиране на кода]
  • Борис Динев (р. 1955), български музикант, по произход от Куманичево
  • Димитър Динев (1923 – 1987), български композитор, по произход от Куманичево
  • Мария Ковачева, българска архитектка, по произход от Куманичево

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 289. Посетен на 3 септември 2015 г.
  2. ↑ а б в г д е Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  3. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 329. Посетен на 3 септември 2015 г.
  4. ↑ Василев – Загоричанин, Спиро. Спомени за родното ми село Загоричани. София, 1960. с. 22.
  5. ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 72 – 73.
  6. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 130.
  7. ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 96.
  8. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 376. Посетен на 3 септември 2015 г.
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  10. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157 – 158. Посетен на 31 август 2015 г.
  11. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34.
  12. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
  13. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  14. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 359.
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 174.
  16. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 157. Посетен на 31 август 2015 г.
  17. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 300. Посетен на 3 септември 2015 г.
  18. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 330 – 331. Посетен на 3 септември 2015 г.
  19. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 290. Посетен на 3 септември 2015 г.
  20. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 324. Посетен на 3 септември 2015 г.
  21. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85 – 86. (на гръцки)
  22. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015 г.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 656.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648. Вероятно идентичен с Димитър Костачев.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 394. Вероятно идентичен с Костадин Николов и Константин Николов.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
  37. ↑ а б в г д е Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946: политическа и военна история. София, Полиграф – Юг, 1999. с. 415.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куманичевци&oldid=12777017“.