Кумановска българска община
| Кумановска българска община | |
 Българското екзархийско училище в града | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1870-те, Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Куманово |
| Езици | български |
Кумановската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Куманово, Османската империя, съществувало в Османската империя от 70-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. Движението за независима българска църква се появява в Куманово в края на 50-те години на XIX век. В края на десетилетието в града се появяват двама сръбски учители, но гражданството се повдига срещу тях, тъй като пропагандират сърбизма и имат недобро поведение и те са изгонени.[1] Общината се създава в началото на 70-те години на XIX век със създаването на Българската екзархия.[2] Според Йован Хадживасилевич пръв български деец в Куманово е поп Нешо, който изпраща сина си Арсо да бъде ръкоположен за свещеник от българския митрополит Генадий Велешки, тъй като при самото създаване на Българската екзархия в 1871 година скопската катедра не получава български митрополит.[3] Така в Куманово се създават две партии - българска екзархийска около поп Нешо и патриаршистка сърбоманска около иконом Димитър Младенов.[4] Към екзархийската партия се присъединяват поп Михаил Нагорички, който става иконом и архиерейски наместник и председател на общината, Кральо Бойков, Иван Караман, Спас Ячински, Младен Карабски, Тасо Новоселец и Гьоро Борозан, който е основен двигател на българското дело в Куманово до убийството му в 1874 година.[5] Други видни членове на Кумановската екзархийска община са Димко Сучка,[1] поп Коста Сопотски, поп Христо Нагорички[6] и Антон Джарто.[4]
Благодарение на усилията на българската община, през втората половина на 1873 година в Куманово екзархийската партия печели проведения истилям (допитване). Истилямът е спечелен от българите с 2/3 в цялата Скопска епархия и в резултат епархията също се сдобива с български владика.[7]
Успоредно на това общината започва да се бори за ред в църквата „Свети Никола“, като борбата продължава две години.[8] След заемането на скопската катедра от митрополит Доротей през пролетта на 1874 година, на екзархистите им е даден ред в църквата и тя се ползва на равни начала от двете общини[8] - една неделя служат екзархистите и споменават при отпуск имената на Светите братя Кирил и Методий, една неделя служат патриаршистите и споменават името на Свети Сава.[1] В 1874 година българската община започва да строи в църковния двор на „Свети Никола“ двуетажна училищна сграда, завършена в 1881 година.[1] В началото на същата 1874 година Кумановската българска община се оплаква от сръбските учители и агенти и моли да бъде изпратен български архиерей.[7] След назначаването през 1875 година на Кирил Скопски за екзархийски митрополит, екзархистите се опитват да овладеят напълно „Свети Никола“, но безуспешно.[9]
По време на Руско-турската война през май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[10] Войната се отразява пагубно на българското църковно и просветно дело в цяла Македония и в Кумановско - българските училища са затворени, а работата на общините заглъхва. След войната в 1880 година общината иска от Българската екзархия да направи постъпки пред Портата спешно да им се назначи архиерейски наместник.[11] Същевременно обаче в 1876 година е затворено и сръбското училище в Куманово, а водачите на сръбската община Димитър Младенов и Денко Кръстев умират.[12] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[13]
В 1890 година с назначавенето на екзархийския митрополит Теодосий Скопски българското дело в епархията отново потръгва.[9] В 1889 - 1890 година мъжкото училище „Св. св. Кирил и Методий“ има 250 ученици в 4 отделения с 4 учители - главен учител е битолчанинът Иван Дорев и учители кумановецът Чомаков, скопянинът Машаров и богданчанинът Христо Кенин, всички завършили Солунската българска мъжка гимназия. Девическото училище е отворено в 1883 година в стара сграда с широк двор близо до църквата, в която до 1881 година се помещава мъжкото училище. В 1889 - 1890 година то се посещава от 80 ученички в 4 отделения. Учителки са Ефросиния Йотова от Охрид и Евгения (Гена) Кръстева от Куманово, и двете завършили Солунската българска девическа гимназия.[1] В 1889 година според Димитър Матов в града от 750 български къщи (от общо 1600) само 96 са патриаршистки,[1] а според Йован Хадживасилевич на следната 1890 година екзархистки са 250 къщи в града и 13 села - Младо Нагоричане, Шупли камен, Орашец, Зубовце, Живине, Алакинци, Тръстеник, Сопот, Пчиня, Мургаш, Винце, Колицко и Малино.[9]
В 1882 година сръбската патриаршистка община е оглавена от Димитър Николов, който подава молба в Кумановския съд да се прекрати достъпа на българите до общата църква „Свети Никола“. В 1890 година съдът взима решение за забрана на екзархийските свещеници да служат в храма. Това решение е изпратено в Църковния съвет при министерството на вероизповеданията в Цариград, а в това време сърбоманите искат от валията да приложи решението на съда. Валията признава решението и в 1891 година ключовете на храма са предадени на дошлия специално за това в Куманово митрополит Паисий Скопски. Всички екзархийски свещеници заминават за Скопие, където правят демонстрация. Митрополит Теодосий Скопски пристига в Куманово и се опитва да влезе в църквата, но е спрян от властите.[12] Тогава българите дават 1500 лири на мектупчията, помощника на валията, който е в конфликт със сръбския консул. Мектупчията успява да убеди валията, че изхвърлянето на българите от храма ще доведе до големи проблеми и църквата отново е дадена и на двете общини. Митрополит Паисий, който също е в лоши отношения със сръбското консулство, не прави нищо, а от Цариград също идва решение в полза на българите.[14]
В 1896 година българската община подава молба в кумановския съд да получи изцяло църквата, но съдът я отхвърля, затова на Богоявление в 1897 година, когато е ред на сърбите, българите се опитват да влязат в храма насилствено, което води до намеса на властите и много арести. В знак на протест, българите отказват да служат в църквата и когато им е редът, но кумановският и вилаетският съд в Скопие отново потвърждават редуването. След избухването на Гръцко-турската война обаче везните се накланят в полза на българите[14] - след изпратена лично до султана молба, на 18 април 1897 година, първи ден на Великден, в Куманово пристига заповед църквата да се даде единствено на българите. За да ѝ̀ се върне реда в църквата сръбската община праща специална делегация от 80 души в Скопие, пише молби до косовския валия, министъра на правосъдието и вероизповеданията, великия везир и лично до султана, но всички тези действия остават без успех. На 1 април 1898 година, Великден патриаршистите се опитват със сила да влязат в храма, но са разпръснати от войска и църквата е затворена. В същото време българската община получава и манастирите „Света Богородица“ в Матейче и „Свети Георги“ в Градище. Български училища започват да се отварят по овчеполските и козячките села.[15] След пет месеца храмът отново е предаден на българската община.[16]
В 1902/1903 година главен учител на второкласното смесено българско училище в града е отец Григор Попдимитров.[17]
Около 1905 година главен български учител в града е Илия Левков. Други видни български дейци са секретарят на митрополитския наместник Трайче Митев, поп Андон, синът му Псалтир Попандонов, търговецът Зафир Тасев, учителят Зафир Тасев и Ангел Прекoдoлка. Всички те са и дейци на ВМОРО. Те организират убийството на сръбския свещеник Атанасие Петрович.
Отец Григорий Попдимитров е председател на общината от 15 септември 1905 – 1 март 1907 година.[18] През септември 1912 година отец Григорий е назначен отново за председател на общината, но избухването на Балканската война го заварва в Скопие на път за Куманово и той не успява да поеме поста. В края на декември 1912 година, когато Куманово вече е окупиран от сръбски части, свещеноиконом Григорий прави втори опит да заеме поста си, но е задържан от сръбските военни власти в Скопие и не му е позволено да замине за Куманово, защото „там нямало българи“.[18]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Матовъ, Д. Кратка расправия по етнографията на Македония // Периодическо списание, кн. XXXV. София, Българско книжовно дружество, 1890. с. 681.
- ↑ Хаџи Васиљевић, Јован. Поменик Друштва Светога Саве // Браство XVI (26). Друштва Св. Саве, 1921. с. 250. Кад се и у Кумановском крају, 1870-их година, појавила бугарашка струја, на челу српскога народа стајао је дугoгoгодишњи дотле митрополитски намесник, Димитрије Младеновић у Куманову познат под именом Стари Иконом
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 507 - 508.
- ↑ а б Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 508.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 506.
- ↑ а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 94.
- ↑ а б Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 510.
- ↑ а б в Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 512.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 364, 563.
- ↑ а б Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 513.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
- ↑ а б Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 514.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 515.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 517.
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 4.
- ↑ а б Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 5.
| |||||
