Кунигунда фон Лойхтенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кунигунда фон Лойхтенберг
ландграфиня от Лойхтенберг
Epiorlamuende4.JPG
Епитаф на Кунигунда
Лични данни
Родена
Починала
Други титли графиня на Ваймар-Орламюнде
Семейство
Династия Аскани
Баща Улрих I фон Лойхтенберг
Майка Елизабет
Брак Ото VI фон Ваймар-Орламюнде
Кунигунда фон Лойхтенберг в Общомедия
Манастир Химелстрон, 1730

Кунигунда фон Лойхтенберг (на немски: Kunigunde von Leuchtenberg; * ок. 1303; † 29 април 1382 в Гросгрюндлах, Нюрнберг) е ландграфиня от Лойхтенберг и чрез женитба графиня на Ваймар-Орламюнде (1321 – 1340), основателка на манастир Химелстрон и първата абатиса там (1360 – 1382). Тя е исторически източник на легендата за „Бялата жена“ на Хоенцолерните.

Тя е дъщеря на ландграф Улрих I фон Лойхтенберг († 1334) и първата му съпруга Елизабет.[1] Кунигунда фон Лойхтенберг се омъжва през 1321 г. за граф Ото VI фон Ваймар-Орламюнде (* 1297; † 28 юли 1340) от род Аскани, син на граф Ото IV фон Ваймар-Орламюнде († 1318) и първата му съпруга графиня Аделхайд фон Кефернбург († 1304/1305).[2][3] Бракът е бездетен.[4]

Кунигунда фон Лойхтенберг основава през 1343 г. манастир Химелстрон в днешен Нюрнберг и през 1360 г. става там абатиса. Кунигунда умира на 29 април 1382 г. и е погребана в Химелстрон.[5][6]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата Кунигунда се влюбва в Албрехт Красивия (1319 – 1361), син на бургграф Фридрих IV от Нюрнберг († 1332), но той не се жени за нея. Тя убива с игла в главите двете си деца (едно момиче на две години и едно момче на три години). Кунигунда прави поклонение до Рим и папата ѝ опропщава греховете с условието, ако построи манастир и влезе в него.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Heinrich Friedrich Chlodwig von Reitzenstein: Regesten der Grafen von Orlamuende aus Babenberger und Ascanischem Stamm. Mit Stammtafeln, Siegelbildern, Monumenten und Wappen. Bayreuth 1871
  • Julius von Minutoli: Die Weiße Frau. Geschichtliche Prüfung der Sage und Beobachtung dieser Erscheinung seit dem Jahre 1486 bis auf die neueste Zeit. Duncker, Berlin 1850
  • Johann Baptist Brenner: Die Landgrafen von Leuchtenberg historisch genealogisch erläutert, an der Tauber, L.M. Beck, 1834, S. 57 f.
  • Franz Michael Wittmann: Geschichte der Landgrafen von Leuchtenberg. Band 3. München 1832.
  • Rudolf Endres: Orlamünde, Gafen v., Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 591 (Digital).
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 43B.

Източници за легендата[редактиране | редактиране на кода]

  • Kaspar Brusch: Chronologia Monasteriorum Germaniae praecipuorum. 1552 (Brusch will die Gräber beider Kinder im Kloster Himmelkron noch gesehen haben)
  • Enoch Widmann: Chronik der Stadt Hof. In: Christian Meyer (Hg.): Quellen zur Geschichte der Stadt Hof. Hof 1894
  • Martin Hofmann: Annales Bambergenses (bei ihm heißt die Gräfin nicht Carinte, statt Kunigunde)
  • Lazarus Carl von Wölkern: Historia Norimbergensis Diplomatica. Nürnberg 1738
  • Gotthilf Friedemann Löber: De burggraviis Orlamundanis. Jena 1741

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kunigunde von Leuchtenberg, fmg.ac
  2. Ascania 12, genealogy.euweb.cz
  3. Otto VI von Orlamunde, fmg.ac
  4. Kunigunde v. Leuchtenberg, ww-person.com
  5. Kunigunde von Leuchtenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  6. Johann Heinrich von Falkenstein: Codex Diplomaticus. Neustadt an der Aisch & Schwabach 1788, Bd. 4, S. 138, 140.
  7. Grässe: Sagenbuch des Preußischen Staates Bd. 1, 1868/71, S. 15

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]