Кунигунда фон Лойхтенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кунигунда фон Лойхтенберг
ландграфиня от Лойхтенберг
Epiorlamuende4.JPG
Епитаф на Кунигунда
Лични данни
Други титли графиня на Ваймар-Орламюнде
Родена
1303 г.
Починала
29 април 1382 г. (79 г.)
Семейство
Династия Аскани
Баща Улрих I фон Лойхтенберг
Майка Елизабет
Брак Ото VI фон Ваймар-Орламюнде
Кунигунда фон Лойхтенберг в Общомедия
Манастир Химелстрон, 1730

Кунигунда фон Лойхтенберг (на немски: Kunigunde von Leuchtenberg; * ок. 1303; † 29 април 1382 в Гросгрюндлах, Нюрнберг) е ландграфиня от Лойхтенберг и чрез женитба графиня на Ваймар-Орламюнде (1321 – 1340), основателка на манастир Химелстрон и първата абатиса там (1360 – 1382). Тя е исторически източник на легендата за „Бялата жена“ на Хоенцолерните.

Тя е дъщеря на ландграф Улрих I фон Лойхтенберг († 1334) и първата му съпруга Елизабет.[1] Кунигунда фон Лойхтенберг се омъжва през 1321 г. за граф Ото VI фон Ваймар-Орламюнде (* 1297; † 28 юли 1340) от род Аскани, син на граф Ото IV фон Ваймар-Орламюнде († 1318) и първата му съпруга графиня Аделхайд фон Кефернбург († 1304/1305).[2][3] Бракът е бездетен.[4]

Кунигунда фон Лойхтенберг основава през 1343 г. манастир Химелстрон в днешен Нюрнберг и през 1360 г. става там абатиса. Кунигунда умира на 29 април 1382 г. и е погребана в Химелстрон.[5][6]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата Кунигунда се влюбва в Албрехт Красивия (1319 – 1361), син на бургграф Фридрих IV от Нюрнберг († 1332), но той не се жени за нея. Тя убива с игла в главите двете си деца (едно момиче на две години и едно момче на три години). Кунигунда прави поклонение до Рим и папата ѝ опропщава греховете с условието, ако построи манастир и влезе в него.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Heinrich Friedrich Chlodwig von Reitzenstein: Regesten der Grafen von Orlamuende aus Babenberger und Ascanischem Stamm. Mit Stammtafeln, Siegelbildern, Monumenten und Wappen. Bayreuth 1871
  • Julius von Minutoli: Die Weiße Frau. Geschichtliche Prüfung der Sage und Beobachtung dieser Erscheinung seit dem Jahre 1486 bis auf die neueste Zeit. Duncker, Berlin 1850
  • Johann Baptist Brenner: Die Landgrafen von Leuchtenberg historisch genealogisch erläutert, an der Tauber, L.M. Beck, 1834, S. 57 f.
  • Franz Michael Wittmann: Geschichte der Landgrafen von Leuchtenberg. Band 3. München 1832.
  • Rudolf Endres: Orlamünde, Gafen v., Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 591 (Digital).
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 43B.

Източници за легендата[редактиране | редактиране на кода]

  • Kaspar Brusch: Chronologia Monasteriorum Germaniae praecipuorum. 1552 (Brusch will die Gräber beider Kinder im Kloster Himmelkron noch gesehen haben)
  • Enoch Widmann: Chronik der Stadt Hof. In: Christian Meyer (Hg.): Quellen zur Geschichte der Stadt Hof. Hof 1894
  • Martin Hofmann: Annales Bambergenses (bei ihm heißt die Gräfin nicht Carinte, statt Kunigunde)
  • Lazarus Carl von Wölkern: Historia Norimbergensis Diplomatica. Nürnberg 1738
  • Gotthilf Friedemann Löber: De burggraviis Orlamundanis. Jena 1741

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kunigunde von Leuchtenberg, fmg.ac
  2. Ascania 12, genealogy.euweb.cz
  3. Otto VI von Orlamunde, fmg.ac
  4. Kunigunde v. Leuchtenberg, ww-person.com
  5. Kunigunde von Leuchtenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  6. Johann Heinrich von Falkenstein: Codex Diplomaticus. Neustadt an der Aisch & Schwabach 1788, Bd. 4, S. 138, 140.
  7. Grässe: Sagenbuch des Preußischen Staates Bd. 1, 1868/71, S. 15

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]