Куно фон Малберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замъкът Малберг, 1635
Дворецът Малберг (2012)
Дворецът Финстинген

Куно фон Малберг „Велики“ (на немски: Kuno von Malberg, Herr von Vinstingen; Cuno de Malberg Herr zu Vinstingen; * пр. 1238; † 1262) от фамилията на господарите на Малберг в Айфел е господар на Финстинген (fr. Fénétrange) в регион Лотарингия.[1]

Той е най-големият син на Мербодо II фон Малберг († сл. 1225) и съпругата му Ита фон Мандершайд († 1237), дъщеря на Хайнрих фон Керпен, господар на Унтер-Мандершайд († сл. 1201), и Гертруд († сл. 1201). Брат е на Бруно фон Финстинген († 1270), господар на Финстинген, Хайнрих II фон Финстинген († 1286), архиепископ и курфюрст на Трир (1260 – 1286), Хайлика фон Малберг († пр. 1259), омъжена за Валтер I фон Геролдсек († 1275/1277), Ида фон Малберг († сл. 1225), омъжена пр. 1225 г. за Буркард фон Ванген († сл. 1225), и на Агнес фон Малберг, омъжена пр. 1261 г. за Конрад фон Ристе-Пиерепонт.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Куно фон Малберг се жени за фон Лайнинген, дъщеря на граф Фридрих II фон Лайнинген († 1237) и графиня Агнес фон Еберщайн († 1263). Те имат осем деца:[2][3][4]

  • Бруно фон Финстинген-Бракенкопф († пр. 1279 или 30 януари 1285), женен за фон Геролдсек, дъщеря на Симон I фон Геролдсек († 1274) и Аделхайд фон Риксинген († 1272), бездетен
  • Йохан I фон Финстинген (* пр. 1270; † 1303), господар на Малберг, Фалкенберг, Финстинген
  • Боемунд фон Финстинген († сл. 1285/1286), архидякон и провост на „Св. Паулин“ в Трир
  • Хайнрих фон Финстинген (* пр. 1260; † сл. 1287)
  • Ормунда фон Финстинген, омъжена за вилдграф Готфрид II Руоф фон Кирбург (* пр. 1279; † пр. 18 ноември 1298), син на вилдграф Емих II фон Кирбург-Шмидтбург († 1283) и Елизабет фон Монфор († 1269)
  • Ида/Ита фон Финстинген (* пр. 1288; † между 12 ноември 1296/10 март 1297), омъжена за Рудолф фон Флекенщайн (* пр. 1254; † 1265/1270), син на Хайнрих I фон Флекенщайн († сл. 1259) и Кунигунда фон Барендорф (Бацендорф)
  • София фон Финстинген († сл. 1296)
  • Елизабет фон Финстинген († сл. 1301), омъжена за граф Хуго IV фон Лютцелщайн († 1304/1315), син на граф Хуго III фон Лютцелщайн († сл. 1283) и Елизабет фон Саарбрюкен († сл. 1271)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ralph Foss: Schloss Malberg in der Kyllburger Waldeifel. Diplomica, Hamburg 2007, ISBN 978-3-8366-5267-4 (online).
  • Emil Burger: Aus Finstingens Vergangenheit. Geschichte der Stadt und der Herrschaft Finstingen von den ältesten Zeiten bis zur französischen Revolution 1789. Metz 1931.
  • Heinrich Witte: Vinstingen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 1 – 5.
  • Markus Müller: Höfe und Residenzen im spätmittelalterlichen Reich. Band 15.IV. 2012. S. 422 – 425 (Herren von Finstingen) online
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 44, 45.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 89.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVIII, Tafel 153.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 4:24; 11:44
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 20

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kuno von Malberg, fmg.ac
  2. Leiningen 3, genealogy.euweb.cz
  3. Kuno von Malberg, Herr von Vinstingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Cuno de Malberg Herr zu Vinstingen, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]