Купена (Места)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Купена (Места)
Мегалитното светилище заснето от север, запад и юг
Мегалитното светилище заснето от север, запад и юг
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.7011° с. ш. 23.7077° и. д.
Купена (Места)
Местоположение в България Област Благоевград
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Археология
Вид Мегалитно светилище
Период Липсва датиране


Мегалитното светилище Купена се извисява 18 m над заливната тераса на река Места (на 25 m от средното ниво на реката), то се състои от конгломерати с гранитни късове.[1]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е регистрирано при теренно проучване през пролетта на 2010 година от проф.Васил Марков (Югозападен Университет "Неофит Рилски", Благоевград), проф.д-р Албена Георгиева и доц.Георги Гаров.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

По време на теренното обхождане на местността „Купена” край река Места, на терен проф.Марков регистрира три скално изсечени вкопавания. Един от тях е разположен върху хоризонтална площадка от западната страна на монументалната скала, а два във вертикалните стени на монолитната гранитна скала - по един от северната и южната страна.

Гледана от север, скалата напомня силуета на огромно човешко лице. При внимателно наблюдение е видимо, че своеобразното "око" на лицето е допълнително изсечено и е аналогично на описаните по-горе скални вкопавания в останалата част на скалата.

Проф.Марков констатира, че на това място, коритото на реката е претърпяло изменения, в резултат на което културния пласт наоколо е изцяло унищожен, което не позволява светилището да бъде датирано. Може да се предполага че става дума за своеобразен тотем, допълнително дооформен силуетно като огромно лице – вероятно образът на мъжко божество или праисторически идол.[2]

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Скалата Купена е обявена за природна забележителност със Заповед No.1187 от 19 април 1976 година, обнародвана в брой 44/1976 на Държавен вестник, защитената площ при местността е 13,1 хектара.[3]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония