Купонна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Купонната система е непазарен метод за разпределение на храна и други стоки при възникнал дефицит, обикновено по време на война или друго извънредно положение. При него държавата установява монопол върху разпределението на съответните стоки и издава и разпределя между населението купони, приносителят на които получава правото да закупи определени количества от тях.[1]

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България купонна система е въведена от правителството на Богдан Филов в края на 1940 година, заради нарастващия дефицит на определени стоки по време на Втората световна война.

В първите години на комунистическия режим купонната система е превърната в средство за политически репресии, включително за натиск за провеждане на колективизацията. Купоните за храни предвиждат неколкократно по-ниски количества за хората в селата, в сравнение с градовете. Освен това те се разпределят от местните власти, които по собствена преценка намаляват купоните или напълно лишават от тях хора, които смятат за политически неблагонадеждни. Купонната система е ограничена през 1951 година и напълно премахната през 1953 година.[2]

В кулминацията на Дълговата криза през 1990 година правителството на Андрей Луканов въвежда купонна система за основни храни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://dictionary.reverso.net/english-definition/ration+stamps
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 101 – 102.