Курико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курико
Curicó
— Град —
    
Герб
Изглед към Курико
Изглед към Курико
Relief Map of Chile.jpg
-34.9833° с. ш. -71.2333° и. д.
Курико
Страна Флаг на Чили Чили
Регион Мауле
Провинция Курико
Община Курико
Площ 20,50 km²
Надм. височина 228 m
Население (2012) 100 506 души
4903 души/km²
Основаване 9 октомври 1743
Пощенски код 3349001
Телефонен код +56 75
Официален сайт curico.cl
Курико в Общомедия

Курико (на испански: Curicó) е град в Чили. Столица и най-голям град на едноименната провинция в регион Мауле. Площта на града е 20,50 km², а на едноименната община – 1328,4 km². Към 2012 г. населението на града е 100 506, а на общината – 136 954 души. Курико е известен като колоездачната столица на Чили, а по света – със своето вино.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на града идва от езика мапуче и означава „черна вода“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Централният площад през 1901 г.

Курико е основан под името Сан Хосе де Буена Виста през 9 октомври 1743 г. от Хосе Мансо де Веласко, по това време Кралски губернатор на Чили. Четири години по-късно Хуан Мануел Росас решава да премести града на около пет километра на север заради високата влажност на първоначланата локация. През 1830 г. Курико е обявен за град. На 1 декември 1928 г. градът е разрушен от земетресението в Талка с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер, а година по-късно е построен наново. На 27 февруари 2010 г. Курико е един от най-сериозно засегнатите градове от второто по сила земетресение в историята на Чили с магнитуд 8,8 по Рихтер, като са разрушени 90% от старата част на града, които съставляват 60% от цялата площ на града.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Курико се намира в плодородната Централна долина, на около 190 km южно от Сантяго и около 60 km североизточно от столицата на регион Мауле Талка. Разположен е между реките Лонтуе и Тено, съответно на юг и север от града.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Курико е средиземноморски по класификацията на Кьопен. Лятото (ноември-март) е сравнително горещо и сухо с максимални температури около 35 °С в най-горещите месеци. Зимата (юни-август) е влажна със средни максимални температури 12 – 14 °С, средни минимални 4 – 5 °С и абсолютни минимални не повече от -6 °С. През август 2007 г. в Курико вали сняг за първи път от 60 години.[3]


Климатични данни на Курико (1970 – 2000)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 35 36 33,6 31,6 24,8 21 29 25,6 27 31,6 32,2 33,6 36
Средни максимални температури (°C) 29,2 28,4 25,5 20,3 15,6 12,4 12,1 14,1 17,1 20,4 24,1 27,5 20,5
Средни температури (°C) 22,1 21,2 18,3 14,2 10,9 8,7 8,0 9,4 11,8 14,5 17,6 20,5 14,7
Средни минимални температури (°C) 12,7 12,0 9,7 7,2 6,0 4,8 3,9 4,4 5,9 7,7 9,6 11,6 7,9
Абсолютни минимални температури (°C) 0 1 0,7 −5,2 −3,8 −4,6 −6,3 −4,6 −2 −0,8 0 1,5 −6,3
Средни месечни валежи (mm) 2,6 2,2 11,5 34,8 123,5 168,4 156,1 84,3 62,1 38,1 19,6 9,7 712,9
Брой на дните с валежи 0,6 0,5 1,4 4,2 9,4 11,9 10,5 8,3 6,4 4,6 2,1 1,1 61
Източник: [4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на плодородните почви, основните отрасли на икономиката са земеделието – отглеждат се предимно ябълки, череши, грозде, киви, червено цвекло, домати, пшеница, царевица и др. – и винарството. Курико е част от лозаро-винарския регион Централна долина, най-плодородния и най-популярния на международно равнище в страната.[5] В лозарските масиви около Курико се отглеждат най-много различни сортове грозде в сравнение с останалата част от Чили, като доминиращи са каберне совиньон и каберне блан.[5]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През Курико минава Рута 5, част от Панамериканската магистрала, като по този начин градът има директна връзка с повечето големи градове на север до Арика и границата с Перу и на юг до Пуерто Монт, включително и със столицата Сантяго. В курико има три автогари. Железопътната гара обслужва влакове на държавната железопътна компания до градове като Сантяго, Ранкагуа, Талка, Чилан, Лаха, Лос Анхелес, Консепсион, Темуко, Осорно и Пуерто Монт, както и на регионална компания до Сантяго, Ранкагуа, Сан Фернандо, Молина, Талка, Линарес и др. В северозападната част на Курико се намира летище Генерал Фрейре, което обслужва пътнически, товарни, частни и военни самолети.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Курико е колоездачната столица на Чили. Много известни колоездачи с медали от различни първенства и обиколки започват кариерата си в града. Футболният отбор Курико Унидо през сезон 2015/2016 се състезава във втора дивизия, на която става шампион през 2008 г. През сезон 2015/2016 се състезава във втора дивизия. Играе домакинските си срещи на стадион Ла Гранха. В аматьорските лиги играят Луис Крус Мартинес де Курико – носител на Купата на Чили през 1962 г., и Академия Самуел Рейес. Курико има и традиции в родеото, като рекорден брой шампиони на страната идват именно от там – 14. Градът е домакин на кръг от Рали Мобил. Река Тено, близо до Кокимбо, предоставя добри условия за каране на каяк и рафтинг.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]