Нови Искър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Курило)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нови Искър.

Нови Искър
България
42.8031° с. ш. 23.3436° и. д.
Нови Искър
Област София
42.8031° с. ш. 23.3436° и. д.
Нови Искър
Нови Искър
42.8031° с. ш. 23.3436° и. д.
Нови Искър
Общи данни
Население 13 964 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 14 041 (НСИ)
Землище 52,80 km²
Надм. височина 509 m
Пощ. код 1280
Тел. код (02)991
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 357
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Нови Искър в Общомедия

Нови Искър е град в Западна България. Той е един от общо 4-те града към Столична община, заедно с гр. София, гр. Банкя и гр. Бухово.

Град Нови Искър е административен център на столичния район „Нови Искър“, който е един от общо 24-те района на Столична община.

Нови Искър, квартал Курило

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира на 14 km северно от София. Район „Нови Искър“ включва град Нови Искър с неговите 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и 12 села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци. На територията на район „Нови Искър“ живеят постоянно малко над 52 000 души, а в самия град около 30 000 души.

Сериозно предимство на град Нови Искър е неговото географско местоположение – той е пресечна точка на различни важни свързващи пътни артерии с вътрешността на страната. Непосредствената близост до град София, както и красивата природа, която го заобикаля, също го прави атрактивен за инвеститори и туристи. Чрез геолого-проучвателни сондажи са открити минерални извори в двата градски квартала на гр. Нови Искър – кв. Кумарица и кв. Гниляне, както и в селата Кътина, Чепинци и Световрачене. Водата на тези мин. извори е подходяща за лечение на редица болести, според изследванията на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация. На територията на посочените минерални извори няма курортни заведения и тези селища не са обявени за курортни. Градът Нови Искър се пресича от река Искър в посока от юг на север, като реката е главната отводнителна артерия. В речната мрежа на район „Нови Искър“ влизат още и реките Червена, Блато, Кътинска, Лесновска, Подгумерска и др.

Град Нови Искър е изграден върху бреговете на река Искър.

История[редактиране | редактиране на кода]

За град е обявен през май 1974 г. с Указ No 1912 на тогавашния Държавен съвет на Народна република България. Днес в него (по данни към 01.01.2011 г.) живеят малко над 15 000 души.

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към квартал Изгрев

Градът се състои от общо 5 квартала: „Славовци“, „Кумарица“, Курило", „Изгрев“ и „Гниляне“. Те имат своята интересна и богата история и културно-историческо наследство.

Имената на повечето от тях (без „Изгрев“), препращат дълбоко в древността, като изследователи сочат, че са със славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенният съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.

Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род, който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище, което получило името си от племенния вожд Словутич.

Името на кв. Гниляне е известно от султански ферман, носещ дата 23 април 1500 г.

При направените разкопки на селищната могила Окол глава са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е от 1900 – 3000 г. преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.

„Най-младият“ квартал в град Нови Искър е квартал „Изгрев“. Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години. Възникнал първоначално като вилна зона, днес в квартал „Изгрев“ живеят постоянно над 3 000 души и той е важна част от града.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общината

Като част от Столична община, район „Нови Искър“ се управлява от кмета на Столичната община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район „Нови Искър“ г-жа Даниела Райчева. Тя е избрана от Столичния общински съвет по предложение на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова през ноември 2011 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Районът е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение“. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър“ в с. Подгумер, църквата „Свети Николай“ в Негован, църквата „Св. Рождество Богородично“ в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка“ в с. Балша. Иконостасите в църквите „Свети Николай“ в Славовци и „Света Троица“ в квартал Кумарица са дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Иконите в „Свети Никола“ в Кумарица са на Щерю Иванов от Крушево.[2]

Манастирската църква „Св. Иван Рилски“ и „Св. Йоан Кръстител“ в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст“. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Сред светините е Погумерският манастир „Свети вмчк Димитър“, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура.

Друг паметник, който е в много добро състояние, е църквата „Св. Николай Мирликийски“ в с. Негован. Тя е построена през 1886 г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка“ в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението, но днес стенописите ѝ се нуждаят от реставрация.

„Марковата къща“ в с. Доброславци е една от малко запазените къщи във възрожденски стил, въпреки, че днес обектът не е в добро състояние.

С над 130-годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица“ в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители“ с. Чепинци и църквата „Всех светих“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Местният клуб по карате – носи името „Щит“, а главната му база се намира в спортен център Кумарица. Кв. Кумарица е център на каратето в Нови Искър. В клуба тренират повече от 50 деца и подрастващи и всяка година броят им се увеличава. Състезателите по карате завоюват медали от национални и международни първенства. Президент и играещ треньор на клуба е Павел Стоянов, който е и състезател на националния отбор в категория до 75 кг.

По-изявени състезатели на карате клуб Щит са: Александър Григоров, републикански шампион и носител на купа България, член на националния отбор. Антонио Соколов, Венцеслав Усов, Калоян Мартинов, Йордан Харизанов, Димитър и Иван Чанини.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В с. Кумарица е живяла известната българска актриса Невена Коканова. В квартал Кумарица е живял и първият български космонавт Георги Иванов. В квартал Кумарица живеят близнаците Росен и Румен Димитрови, световни шампиони по самбо и бойно самбо, две от звездите в българския боен спорт. В квартал Курило живеят двамата братя Николай и Павел Стоянови от рода „Косове“, многократни републикански шампиони по карате-до, членове на националния отбор. В квартал Изгрев живее многократната републиканска шампионка и носителка на международни отличия по плуване Аделина Христова. Йордан Стойков – Бумбо, дългогодишен капитан на футболния Локомотив София и впоследствие футболен треньор е израсъл в Кумарица.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Юрдан. „Духовни и културно-просветни дейци в село Кумарица в Турско“, София, 1932 г.;

Други[редактиране | редактиране на кода]

Културният живот в град Нови Искър е изключително богат и разнообразен. В града живеят и творят талантливи художници и писатели. Традиция са срещите с тях, организирането на изложби и представянето на новите им творби. Траен е интересът на жителите към фолколора, който е и най-голямото културно богатство на града. Стремежът на всички жители на гр. Нови Искър е да съхранят и предадат на следващите поколения утвърдените народни и фолклорни традиции в града. За осъществяването на този стремеж помагат с дейността си и 4-те народни читалища в гр. Нови Искър със своите танцови състави, театрални колективи и самодейни фолклорни групи. Те развиват богата дейност и способстват за предаване на здравия български дух на подрастващите поколения. Градът Нови Искър организира всяка година, заедно с общините Своге и Мездра, „Празници на Искърското дефиле“, кото дават възможност на жителите от поречието на река Искър да се опознаят и да развиват сътрудничество в областите култура, бизнес, екология, спорт и туризъм.

Морският нос Курило на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селището Курило.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kurilo Point.