Курилско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Курилско езеро
Курильское
— кратерно езеро —
Изгред на езерото от северозападния му бряг, 2005 г.
Изгред на езерото от северозападния му бряг, 2005 г.
Russia edcp relief location map.jpg
51.4572° с. ш. 157.0986° и. д.
Местоположение в Русия
Притоци Етаминк, Хакицин, Кирушутк, Виченкия, Гаврюшка и др.
Отток Озерная
Дължина 12[1]
Ширина 10[1]
Площ 77,1[2]
Дълбочина Максимална – 316[1]
Средна – 195[1]
Воден обем 14,2[1]
Надм. височина 104[1]
Курилско езеро в Общомедия

Курилско езеро[3][4][5][6] (на руски език често срещано и само като Курилско[7][2][1][8][9]) е кратерно езеро, разположено в голяма калдера в южната част на полуостров Камчатка, на територията на Южнокамчатския федерален резерват.[1] Намира се в Уст-болшерецкия район на Камчатския край на Русия.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името е дадено от Иван Козиревски около 1711 г. То произлиза от името на едно от племената на камчатските айни – курилите, живеещи по това време около езерото.[8]

Степан Крашенинников в книгата си „Описание на земите на Камчатка“ цитира и местното наименование на езерото – Ксуй[9] или Ксуай.[10]

Историческа информация[редактиране | редактиране на кода]

Първото описание на езерото е съставено от Георг Стелер през 1740 г. През 1908 и 1909 г. експедицията на Фьодор Рябушински провежда подробно проучване на водоема.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Курилското езеро на картата на южната част на полуостров Камчатка

Това е третото по големина в Камчатка езеро и заема 77 км². Средната дълбочина е 195 м, максималната дълбочина е 316 м.[11] Захранването му е от снегове и дъждове. Нивото на колебание на нивото е 1,3 м (най-високите нива са през май – юни, а най-ниските – през април). Средната температура на водата на брега през септември е 7,6 ° C, максималната е 10,8 ° C.

На североизточния бряг се намира вулканът Илинская сопка. В езерото има няколко острова, най-големите от които са Саманг (0.66 km²), Чаячи, Сърце, Ниския и Глинения. На юг, в езерото навлиза нос Тугуминк, а на северозапад – нос Пуломинк. На брега на залива Теплая в източната част на езерото има горещи минерални извори. Бреговете на езерото са каменисти плажове, зад които се издигат вулкани.[12]

В езерото се вливат няколко реки и потоци: Етаминк, Хакицин, Виченкия, Кирушутк, Гаврюшка, ручея Оладочний и др. [13] Река Озерная се влива в Охотско море на запад.

Изпарението от повърхността е 0.294 km³/ г. Езерото принадлежи към резервоарите с бавен водообмен. Времето за пълен водообмен е средно 17,4 години.[1]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Курилското езеро е най-голямото местообитание на червена сьомга (Oncorhynchus nerka Walbaum) в Азия. Наблюдателната станция КамчатНИРО, която се намира на западния бряг на езерото, води статистика и наблюдение на видовете риби в езерото. По бреговете често е възможно да се срещне кафява мечка (постоянният им брой в околностите достига 200 или повече индивида).[12]

Територията на Южнокамчатския федерален резерват, както и на държавния резерват Кроноцки, е включена в Списъка на световното и културно наследство на ЮНЕСКО през 1996 г. като част от вулканите на Камчатка.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Научно-популярной энциклопедии „Вода России“.. Посетен на 4 април 2019. (на руски)
  2. а б Государственный водный реестр. Озеро Курильское. // Минприроды России. Посетен на 4 април 2019. (на руски)
  3. Курильское озеро // Большая советская энциклопедия, т. 14, с. 32. – Москва, 1973
  4. ((ru)) Указатель географических названий. Национальный атлас России.
  5. Курильское озеро // География России : словарь / гл. ред. А. П. Горкин. – Москва : Большая российская энциклопедия, 1998.
  6. Курильское озеро // Словарь современных географических названий / под общей редакцией акад. В. М. Котлякова. – Екатеринбург : У-Фактория, 2006.
  7. Курильское (№ 0187773). // Государственный каталог географических названий. Посетен на 4 април 2019. (на руски)
  8. а б Кусков, В. П. и др. Курильское // Краткий топонимический словарь Камчатской области : (Из истории происхождения географических названий). Петропавловск-Камчатский, Дальневосточное книжное издательство, 1967. с. 55. (на руски)
  9. а б Леонтьев, В. В. и др. Топонимический словарь Северо-Востока СССР. Магадан, Магад. кн. изд-во, 1989. ISBN 5-7581-0044-7. с. 456. (на руски)
  10. Крашенинников, С. П.. Описание земли Камчатки : с прил. рапортов, донесений и др. неопубл. материалов. Москва; Ленинград:, Главсевморпути, 1949. с. 141. (на руски)
  11. Кроноцкий государственный природный биосферный заповедник – Озеро Курильское
  12. а б Физико-географические особенности Камчатки
  13. Лист от карта M-57-15 влк Желтовская Сопка. Мащаб: 1 : 100 000. Състояние на местността към 1974 год. Издание 1987 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Курильское“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.