Курилско езеро
| Курилско езеро Курильское | |
| — кратерно езеро — | |
 Изгред на езерото от северозападния му бряг, 2005 г. | |
  Местоположение в Русия | |
| Притоци | Етаминк, Хакицин, Кирушутк, Виченкия, Гаврюшка и др. |
|---|---|
| Отток | Озерная |
| Дължина | 12[1] |
| Ширина | 10[1] |
| Площ | 77,1[2] |
| Дълбочина | Максимална – 316[1] Средна – 195[1] |
| Воден обем | 14,2[1] |
| Надм. височина | 104[1] |
| Курилско езеро в Общомедия | |
Курилско езеро[3][4][5][6] (на руски език често срещано и само като Курилско[7][2][1][8][9]) е кратерно езеро, разположено в голяма калдера в южната част на полуостров Камчатка, на територията на Южнокамчатския федерален резерват.[1] Намира се в Уст-болшерецкия район на Камчатския край на Русия.
Име[редактиране | редактиране на кода]
Името е дадено от Иван Козиревски около 1711 г. То произлиза от името на едно от племената на камчатските айни – курилите, живеещи по това време около езерото.[8]
Степан Крашенинников в книгата си „Описание на земите на Камчатка“ цитира и местното наименование на езерото – Ксуй[9] или Ксуай.[10]
Историческа информация[редактиране | редактиране на кода]
Първото описание на езерото е съставено от Георг Стелер през 1740 г. През 1908 и 1909 г. експедицията на Фьодор Рябушински провежда подробно проучване на водоема.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Това е третото по големина в Камчатка езеро и заема 77 км². Средната дълбочина е 195 м, максималната дълбочина е 316 м.[11] Захранването му е от снегове и дъждове. Нивото на колебание на нивото е 1,3 м (най-високите нива са през май – юни, а най-ниските – през април). Средната температура на водата на брега през септември е 7,6 ° C, максималната е 10,8 ° C.
На североизточния бряг се намира вулканът Илинская сопка. В езерото има няколко острова, най-големите от които са Саманг (0.66 km²), Чаячи, Сърце, Ниския и Глинения. На юг, в езерото навлиза нос Тугуминк, а на северозапад – нос Пуломинк. На брега на залива Теплая в източната част на езерото има горещи минерални извори. Бреговете на езерото са каменисти плажове, зад които се издигат вулкани.[12]
В езерото се вливат няколко реки и потоци: Етаминк, Хакицин, Виченкия, Кирушутк, Гаврюшка, ручея Оладочний и др. [13] Река Озерная се влива в Охотско море на запад.
Изпарението от повърхността е 0.294 km³/ г. Езерото принадлежи към резервоарите с бавен водообмен. Времето за пълен водообмен е средно 17,4 години.[1]
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Курилското езеро е най-голямото местообитание на червена сьомга (Oncorhynchus nerka Walbaum) в Азия. Наблюдателната станция КамчатНИРО, която се намира на западния бряг на езерото, води статистика и наблюдение на видовете риби в езерото. По бреговете често е възможно да се срещне кафява мечка (постоянният им брой в околностите достига 200 или повече индивида).[12]
Територията на Южнокамчатския федерален резерват, както и на държавния резерват Кроноцки, е включена в Списъка на световното и културно наследство на ЮНЕСКО през 1996 г. като част от вулканите на Камчатка.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Река Озерная -
Скали на остров Саманг -
Река Хакицин -
Сърцето на Алаид – остров в Курилското езеро -
Скали на остров Сърцето на Алаид
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Научно-популярной энциклопедии „Вода России“. Посетен на 4 април 2019. (на руски)
- ↑ а б Государственный водный реестр. Озеро Курильское // Минприроды России. Посетен на 4 април 2019. (на руски)
- ↑ Курильское озеро Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine. // Большая советская энциклопедия, т. 14, с. 32. – Москва, 1973
- ↑ ((ru)) Указатель географических названий. Национальный атлас России.
- ↑ Курильское озеро // География России : словарь / гл. ред. А. П. Горкин. – Москва : Большая российская энциклопедия, 1998.
- ↑ Курильское озеро // Словарь современных географических названий / под общей редакцией акад. В. М. Котлякова. – Екатеринбург : У-Фактория, 2006.
- ↑ Курильское (№ 0187773) // Государственный каталог географических названий. Архивиран от оригинала на 2014-12-26. Посетен на 4 април 2019. (на руски)
- ↑ а б Кусков, В. П. и др. Курильское // Краткий топонимический словарь Камчатской области : (Из истории происхождения географических названий). Петропавловск-Камчатский, Дальневосточное книжное издательство, 1967. с. 55. (на руски)
- ↑ а б Леонтьев, В. В. и др. Топонимический словарь Северо-Востока СССР. Магадан, Магад. кн. изд-во, 1989. ISBN 5-7581-0044-7. с. 456. (на руски)
- ↑ Крашенинников, С. П. Описание земли Камчатки : с прил. рапортов, донесений и др. неопубл. материалов. Москва; Ленинград:, Главсевморпути, 1949. с. 141. (на руски)
- ↑ Кроноцкий государственный природный биосферный заповедник – Озеро Курильское, архив на оригинала от 27 март 2019, https://web.archive.org/web/20190327090918/http://www.kronoki.ru/territory/southkam/unique/5, посетен на 4 април 2019
- ↑ а б Физико-географические особенности Камчатки
- ↑ Лист от карта M-57-15 влк Желтовская Сопка. Мащаб: 1 : 100 000. Състояние на местността към 1974 год. Издание 1987 г.
)/M57-015%20%20%20влк%20%20ЖЕЛТОВСКАЯ%20%20СОПКА%20%2074-87.jpg){kind=link}
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Описание на Курилското езеро
- ((ru)) Курилското езеро в БСЕ
- ((en)) Kurile Lake at Global Volcanism Program
- ((ru)) Данни в Географска енциклопедия
- ((ru)) Информация в сайта на защитените територии на Русия
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Курильское“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |