Курсив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курсивно и право изписване на кирилица в шрифт на Times
Текст в roman и italic
Същият текст в oblique

Курсив (на немски: Kursiv, „бегъл почерк“) на български език се използва в 2 значения.

Палеография[редактиране | редактиране на кода]

В палеографията това означава бегло свързано изписване на латинско и гръцко писмо на мек материал, възникнало в 1 – 2 в., както и аналогично изписване на някои други писмености – еврейска, глаголическа и пр.

Спрямо ръкописната кирилица стари (между 14 и началото на 19 в.) подобни почерци обикновено е прието да се наричат не курсив, а скоропис, докато новите почерци (от средата на 19 в. насам) нямат определено название и се наричат описателно и различно в отделните източници: „граждански шрифт“, „писмен тип на гражданската кирилица“, „нов писмен тип кирилица“ и пр.

Типография[редактиране | редактиране на кода]

В типографията това е печатен шрифт с наклон на основни щрихи приблизително на 15° и окръглени форми на щрихите и техните съединителни линии, донякъде напомнящи ръкописен шрифт. Той се използва предимно като вид разграничително изобразяване за писмености, в които основните щрихи са ориентирани преимуществено вертикално.

Съвременният типографски курсив се развил от ръкописното курсивно писмо и минускула, съществували още в Древна Гърция и Древния Рим. Такъв шрифт получава за първи път силно развитие в Италия в епохата на Възраждането, поради което в редица езици (като английски и френски) курсивът се нарича „италиански“ шрифт (italic) за разлика от правия „римски“ шрифт (roman).

Не бива също така курсивът да се бърка с шрифта, наречен „объл“ (oblique), при който текстът само е наклонен, без промяна на буквите по подобие на ръкописен почерк.