Курсив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българската Азбука на Кирилица, шрифт Times New Roman, стил нормален, курсив, получер и получер-курсив.

Курсив на български език се използва в три значения: печатен шрифт с наклон надясно, вид писмо-скоропис, текст с курсив.[1]

Типография[редактиране | редактиране на кода]

В типографията курсив е печатен шрифт с наклон надясно на основните щрихи приблизително на 15° и окръглени форми на щрихите и техните съединителни линии, донякъде напомнящи ръкописен шрифт. Той се използва предимно като вид разграничително изобразяване за писмености, в които основните щрихи са ориентирани преимуществено вертикално. Терминът Курсив (на немски: Kursiv)[2] е редукция от думата Kursive (Corsiv, началото на 17. в.) от средновековната латинска форма на (scriptura) cursiva за скорописен шрифт, от латинското currere (cursum) за вървя, бягам, бързам.[2]

Съвременният типографски курсив се е развил от ръкописното курсивно писмо и минускула, съществували още в Древна Гърция и Древния Рим. Такъв шрифт получава за първи път силно развитие в Италия в епохата на Възраждането, поради което в редица езици (като английски и френски) курсивът се нарича „италиански“ шрифт (italic) за разлика от правия „римски“ шрифт (roman). Не бива също така курсивът да се бърка с наклоненото начертание (oblique), при което текстът само е наклонен, без промяна на буквите по подобие на ръкописен почерк.[3]

Палеография[редактиране | редактиране на кода]

В палеографията курсив означава бегло свързано изписване на латинско и гръцко писмо на мек материал, възникнало в 1 – 2 в., както и аналогично изписване на някои други писмености – еврейска, глаголическа и пр. Спрямо ръкописната кирилица стари (между 14 в. и началото на 19 в.) подобни почерци обикновено е прието да се наричат не курсив, а скоропис или „бързописно писмо“,[3] докато новите почерци (от средата на 19 в. насам) нямат определено название и се наричат описателно и различно в отделните източници, като например „граждански шрифт“, „писмен тип на гражданската кирилица“, „нов писмен тип кирилица“.

Българската Азбука на Кирилица в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).

Текст с курсив[редактиране | редактиране на кода]

Текст с курсив се използва, за да се обърне внимание респ. да се подчертае нещо.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 23 май 2019.
  2. а б Kursiv, от: Wolfgang Pfeifer et al., Etymologisches Wörterbuch des Deutschen (1993), digitalisierte und von Wolfgang Pfeifer überarbeitete Version im Digitalen Wörterbuch der deutschen Sprache, посетен на 23 май 2019.
  3. а б Професоръ Цонев, Беньо Стефанов, действителен член на БКД 1863 – 1926. История на българский езикъ. Обща часть. Томъ Първи. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1919, в. с. 115, 120, 122 – 125, 127.