Курска област

Курска област
	Курска област
Субект на Руската федерация
Страна	Русия
Адм. център	Курск
Площ	29 997 km²
Население	1 116 021 души (2018); 37,2 души/km²
Адм. център	Курск
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Александър Михайлов
МПС код	46
Официален сайт	rkursk.ru
	Курска област в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Курск.

Курска област е субект на Руската Федерация, попадаща в Централния федерален окръг^[1]. Площ 29 997 km² (94-то място по големина в Руската Федерация, 0,18% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 116 021 души (47-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Курск. Разстояние от Москва до Курск 536 km.

Историческа справка

През 1095 г. град Курск за първи път се споменава в древните летописи. През ХІІІ в. градът е напълно унищожен от нашествието на татарите и възниква отново през 1586 г. като военно-отбранителен пункт. За първи път през 1152 г. в древните летописи се споменава и град Рилск, като има непотвърдени сведения, че градът е съществувал и по-рано от Х век. През 1650 г. като военно-отбранителен пункт възниква крепостта Обоян, която от 1779 г. е призната за град Обоян. През 1664 г. за град е признато селището Суджа, а през 1779 г. селищата: Лгов, Шчигри, Дмитриев и Фатеж. От XVII век южната част от областта е в границите на Слободска Украйна. На 13 юни 1934 г. са образувани Курска област и Воронежка област от бившата Централночерноземна област. На 17 септември 1934 г. Курска област се разделя на две части – на юг Курска област, а на север Орловска област. На 6 януари 1954 г. Курска област отново се дели на две части – на север остава Курска област, а на юг се образува Белгородска област.

Географска характеристика

Курска област се намира в югозападната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На северозапад граничи с Брянска област, на север – с Орловска област, на североизток – с Липецка област, на изток – с Воронежка област, на югоизток – с Белгородска област и на югозапад и запад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 29 997 km² (94-то място по големина в Руската Федерация, 0,18% от нейната територия).^[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, по югозападните склонове на Средноруското възвишение, в лесостепната зона. В най-високите централни части (височина до 275 m) са разположени Фатежко-Лговските, Обоянските и Тимско-Щигровските (вододела между водосборните басейни на Днепър и Дон) височини. Релефът ѝ е ерозионен, силно разчленен от оврази и суходолия, като най-гъста е мрежата от оврази на север, а също и покрай десните брегове на реките Сейм, Свапа и Псьол.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -7,7 °C на запад (село Тьоткино) до -9,4 °C на север (сгт Понири), средна юлска от 18,8 °C на север до 19,4 °C на запад. Годишната сума на валежите варира от 550 – 600 mm на югозапад, до 480 – 500 mm на изток и югоизток, като около 70% от тях падат през периода от април до октомври, през лятото често като порои. През пролетта често духат сухи източни и югоизточни ветрове. Вегетационния период (минимални денонощни температури 5 °C) продължава от 182 – 188 дни на север до 187 – 193 дни на юг.^[2]

В областта има около 900 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 7,6 хил. km. Те принадлежат към водосборните басейни на две големи реки – Днепър (78% от територията на областта) и Дон (22%, източната част). Към басейна на Днепър принадлежат реките Сейм (526 km в пределите на областта, ляв приток на Десна, която е ляв приток на Днепър) с притоците си Свапа, Тускар, Реут, Рат и др. и горното течение на Псьол (ляв приток на Днепър), а към басейна на Дон – реките Оскол (най-горното течение, ляв приток на Северски Донец, която е десен приток на Дон). Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.^[3]

В Курска област има около 1800 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 205 km² и те са предимно крайречни езера – старици. Най-голямото езеро в областта е езерото Макове с площ едва 1,31 km², а всички останали са много по-малки. Изкуствените водоеми са значително по-големи от естествените. Най-големи са: Староосколското водохранилище на река Оскол, разположено на границата с Белгородска област, Курското и Курчатовското водохранилища на река Сейм.^[3]

Курска област е разположена в лесостепната зона. Най-разпространени са различните разновидности на черноземните почви, а на северозапад – сивите горски почви. Около 69% от територията на областта са обработваеми земеделски земи, като естествената растителност се е съхранила само в някои защитени местности. Горите заемат около 8% от територията ѝ, като на северозапад залесеността достига 13 – 14%, а на изток 1 – 2%. По долините на реките, в пониженията и овразите преобладават широколистните гори от дъб, ясен, липа, клен, а иглолисти се срещат на отделни участъци по пясъчните тераси на по-големите реки. Животинският свят е беден.^[2]

Население

На 1 януари 2018 населението на областта наброява 1 116 021 души (47-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Гъстота на населението – 37,2 души/km²(2018 г.) (40,2 души/km² – 2005 г.).

Националности	Население в хиляди – 2002 година (Руски Архив на оригинала от 2011-10-10 в Wayback Machine.)
Руснаци	1184,0
Украинци	20,9
Арменци	5,9
Беларуси	2,9
Цигани	2,3
Азербайджанци	1,9
Татари	1,6
Молдовани	1,3
Турци	1,2
Грузинци	1,0

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Курска област се дели на 5 областни градски окръга, 28 муниципални района, 10 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Железногорск, Курск, Курчатов, Лгов и Шчигри) и 5 града с районно подчинение и 22 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Курска област към 1 януари 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Курск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Железногорск	112	100 671	гр. Железногорск	100 671	121
2. Курск	189	449 063	гр. Курск	449 063
3. Курчатов	65	38 776	гр. Курчатов	38 776	47
4. Лгов	38	19 176	гр. Лгов	19 176	85
5. Шчигри	21	15 540	гр. Шчигри	15 540	61
Муниципални райони
1. Беловски	951	15 491	слобода Белая	2598	115
2. Болшесолдатски	811	11 236	с. Болшое Солдатское	2681	78
3. Глушковски	851	19 503	сгт Глушково	4544	141	Тьоткино
4. Горшеченски	1396	16 018	сгт Горшечное	5497	128
5. Дмитриевски	1270	14 854	гр. Дмитриев	6619	159
6. Железногорски	991	15 890	гр. Железногорск		121	Магнитни
7. Золотухински	1158	21 751	сгт Золотухино	4579	45
8. Касторенски	1225	15 218	сгт Касторное	3458	151	Новокасторное, Олимски
9. Конишевски	1135	8744	сгт Конишевка	3478	108
10. Кореневски	872	16 163	сгт Коренево	5483	121
11. Курски	1657	57 692	гр. Курск
12. Курчатовски	621	18 759	гр. Курчатов		47	Иваново, им. Карла Либкнехта
13. Лговски	1030	12 003	гр. Лгов		85
14. Мантуровски	1017	12 414	с. Мантурово	2767	94
15. Медвенски	1080	16 432	сгт Медвенка	4393	36
16. Обоянски	1027	29 830	гр. Обоян	13 413	60
17. Октябърски	628	24 611	сгт Прямицино	5395	20
18. Понировски	673	10 969	сгт Понири	4737	76
19. Пристенски	1001	15 515	сгт Пристен	5122	78	Кировски
20. Рилски	1505	31 609	гр. Рилск	16 319	124
21. Советски	1201	17 004	сгт Кшенски	5540	126
22. Солнцевски	1052	13 733	сгт Солнцево	4069	55
23. Суджански	995	26 773	гр. Суджа	5738	105
24. Тимски	882	10 879	сгт Тим	3003	65
25. Фатежки	1282	18 220	гр. Фатеж	5999	45
26. Хомутовски	1195	9117	сгт Хомутовка	3579	214
27. Черемисински	813	9128	сгт Черемисиново	3382	88
28. Шчигровски	1265	10 111	гр. Шчигри		61

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Курской област“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Селско стопанство

Растениевъдството е 70% от тази индустрия. Отглеждат ръж, пшеница, ечемик; и също фуражни, технически култури; картофи и зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	2117^[4]	1855,4^[5]	1639,1	1363,4^[5]	1197,6^[6]	1355,3	1619,3^[6]

Известни жители на Курска област

Серафим Саровский – руски монах, църковен деятел и почитан светец от руския народ.
Александър Руцкой – политик

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Курска област (Курская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 16. Кръщение Господне - Лястовицови [Крещение Господне — Ласточковые]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2010. ISBN 978-5-85270-347-7. с. 751. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Курска област
1 2 ((ru)) «Вода России» – Курска област
↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

Официален сървър на Администрацията на Курска област^{[неработеща препратка]}

[БРЭ-том-16-1] Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Курска област (Курская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 16. Кръщение Господне - Лястовицови [Крещение Господне — Ласточковые]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2010. ISBN 978-5-85270-347-7. с. 751. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Курска област

[water-3] 1 2 ((ru)) «Вода России» – Курска област

[Стат-1960-4] Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] 1 2 Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]