Курт Книспел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курт Книспел
Информация
Звание Фелдфебел
Служба 1940 - 28 април 1945 г.
Служил на Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение танкови войски
Войни Втората световна война

Роден
Починал
28 април 1945 г. (23 г.) 28 април 1945 г. (на 23 г.)
,
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Друга работа пълначстрелец
Портал  Портална икона   Втора световна война

Курт Книспел (на немски: Kurt Knispel) е немски танков командир. Служи в германската армия като пълнач, стрелец, а впоследствие и като командир на танк. Книспел е танковия ас с най-много унищожени противникови танкове. Заедно с Ото Кариус и Михаел Витман е един от най-успешните командири на танк за всички времена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и детство[редактиране | редактиране на кода]

Курт Книспел е роден на 20 септември 1921 г. в Салисов (днес Злате Хори), Чешка република. След като завършва чиракуването си в автомобилен завод през 1940 г., Книспел се записва да служи в бронираните сили.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

Обучение (1940-1941)[редактиране | редактиране на кода]

Основното обучение на Книспел преминава в запасния тренировъчния батальон на бронираните сили в Саган, Долна Силезия. Там той получава основно обучение на пехотинец преди танковото обучение на Панцер I, II и IV. На 1 октомври 1940 г. е прехвърлен към 3-та рота, 29-ти полк, 12-та танкова дивизия. Книспел завършва обучението си като пълнач и стрелец на Панцер IV. Обучението продължава до 11 юни 1941 г. и се състои от курсове в Саган и Пултос.

Служба (1941-1945)[редактиране | редактиране на кода]

Книспел служи като стрелец на Панцер IV под командването на лейтенант Хелман по време на операция „Барбароса“, където участва в първоначално нападение като част от 3-та танкова група, 57-ми армейски корпус под командването на ген. Адолф Кунцен. Книспел участва още в битките при Ярцево, в близост до Сталинград, на север в района на Ленинград-Тихвин, а също и в Кавказ под командването на ген. Макензен. Книспел се завръща в Пултос в края на януари 1943 г. и се запознава с новите танкове Тигър. По това време на Книспел се приписват 12 унищожени танка.

От Пултос заедно с група други военнослужещи е зачислен към 500-ен танков батальон, разположен в Падерборн. Тази група, командвана от оберфелдфебел Феденсак, се превръща в 1-ва рота на елитния 503-ти тежък танков батальон, който се сражава при Курск, защитавайки фланга на 7-ма танкова дивизия (на немски: Armee Abteilung Kempf). Книспел участва още при помощната атака при Черкаския чувал (известен още като Корсунски чувал), Виница, Ямпол и Каменец-Подолск. След като частта е прехвърлена на германо-френския фронт, ротата е екипирана с танкове Тигър II и се бие около Кан и при отстъплението от Нормандия. След това отново биват върнати на германо-съветския фронт и участва при боевете при Мезотур (Mezőtúr), Тороксцентмиклос (Törökszentmiklós), Цеглед (Cegléd), Кескемет (Kecskemét) и предмостието при Гран (Gran), Гюла (Gyula), Неутра (Neutra), замъкът Баб (Bab). В една битка, Книспел съобщава 24 вражески попадения на неговия Тигър II), Лаа (Laa) и накрая Востиц (Wostitz), където бива убит.

С 168 (всички потвърдени, с непотвърдените броят им достига 195) унищожени танка[1], Курт Книспел е най-успешният войник служил в бронираните сили по време на Втората световна война. Той се сражава на почти всеки танк като пълнач, срелец и командир. Бива награден с орден „Железен кръст“ - I-ва степен след като унищожава петдесетия си противников танк и златна „Танкова щурмова значка“ след стотната си танкова победа[1]. Когато Книспел унищожава 126 вражески танка (и още 20 непотвърдени) той бива награден с златен „Германски кръст“. Той е и единственият без офицерски ранг в германските бронирани сили, който е споменат в комюникето на Вермахта. Като командир на Тигър и Кралски Тигър Книспел унищожава още 42 противникови танка. Това прави общо 168 унищожени танка, повече от всеки друг танков ас. Въпреки че е предлаган четири пъти, Книспел не получава желания „Рицарски кръст“, отличителен белег на повечето танкови асове през Втората Световна Война.

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 - 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 3-931533-45-X.
  • Kurowski, Franz. Panzer Aces II: Battle Stories of German Tank Commanders in World War II. Stackpole Books, 2004. ISBN 0811731758. с. 492.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kurowski 2004, стр. 125-126
  2. Patzwall and Scherzer 2001, стр. 238.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]