Куршум на Миние

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куршуми Миние

Куршум на Миние – куршум за първите дулнозарядни винтовки, който има конична вглъбнатина в задната част. Особеност на дадения куршум е това, че при изстрела неговата задна част се разширява и по този начин осигурява плътно зацепване между куршума и нарезите на ствола на винтовката.

История[редактиране | редактиране на кода]

Щуцера е бил много точно оръжие[Бел. 1] за своето време, но в бойна обстановке е трудно да се направи повече от един изстрел. Причината: куршума се набива в ствола с чук. В резултат на това щуцерите, имащи ниска скорострелност, са носени от отделни войници, явяващи се аналог на съвременния пехотен снайперист. Възникнал следния проблем, който търси своето решение: куршума трябва да се зарежда лесно и едновременно с това достатъчно здраво да влиза в нарезите на оръжието.

През 1848 френските офицери Монтгомъри (Montgomery) и Делвин (Delvigne) предлагат усъвършенствовани куршуми, ускоряващи зареждането на щуцера. Куршум, разширяващ се при изстрела, изобретява капитан Делвин през 1826 г.[1].

През 1832 г. британския офицер капитан Джон Нортън изобретява цилиндрично-коничния куршум, действащ на същия принцип, но той не получава широко разпространение[2].

През 1849 г. свой вариант за разширителен куршум предлага Клод Миние. Именно този вариант на разширяващ се куршум получава широко разпространение.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Куршума на Миние има отзад конична вглъбнатина, в която се поставя конична железна чашка, не достигаща до дъното на вглъбнатината. При изстрела чашката, бидейки значително по-лека от куршума, получава по-голямо ускорение и достига дъното на вглъбнатината, разширявайки куршума и пресовайки го в нарезите, докато той изминава по канала на ствола малко разстояние.

Впоследствие се изяснява, че относително тънкия и дълъг куршум (с дължина не по-малко от 2 калибра) при изстрел се сплесква и добре запълва нарезите, в този случй отпада необходимостта от куршума на Миние със сложна форма. Куршумите от този тип получават името „притискателни“.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Кримска война[редактиране | редактиране на кода]

Първото бойно използване на куршума Миние е по време на Кримската война.

Руските войски, въоръжени с гладкостволни пушки, могат да водят ефективна стрелба на дистанция примерно 200 стъпки. Англо-френските войски благодарение на използването на куршумите Миние могат да водят ефективен огън на четири пъти по-голяма дистанция. Съществува мнение, че даденото обстоятелство е послужило като една от причините за поражението на Русия в Кримската война[3].

Всъщност значителната част от съюзните войски, особено френската, има все пак гладкостволни оръжия, наистина, основно стрелящи с усъвършенстваните цилиндросферични куршуми на Нейслер, който тогава също е въведен и в Русия. Последния дава по-добър бой в сравнение с кръглия и действа на същия принцип, който е заложен и в куршума на Миние – разширява се при изстрел, при това се притиска към стените на гладкия ствол.

Гражданска война в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

По време на гражданската война в САЩ (1861 – 1865) куршума на Миние има широко разпространение в армиите на двете воюващи страни. Високата точност на стрелбата в съчетание с остарялата тактика на атака в близък строй води до огромни бойни загуби: не по-малко от 600 хил. убити общо за двете страни[Бел. 2].

В Русия[редактиране | редактиране на кода]

Пуля Минье, американский вариант без чашечки

В Русия куршума на Миние с чашка е приет на въоръжение за нарезните пушки от 7 линии. Впоследствие чашките (сложни и скъпи за производство) са изключени от болшинството системи оръжие, използващи принципа на Миние.

С прехода към 6-линейни нарезни зареждани откъм дулото винтовки е оставен куршум с чашка, с тегло 8 золотника. При преправянето на 6-линейните винтовки с дулно зареждане на такива със задно пълнене и приемането на въоръжение на металния патрон е оставен разширителния куршум на Миние с чашка, с калибър равен на диаметъра на канала по нарезите (5,3 линии).

На повърхността на куршума се разполагали канали с дълбочина 0,8 mm, в които има олово, изхвърлян при врязването на куршума в нарезите. Поради износването на стволовете (допустимото износване в онези времена е в предела – 0,8 mm), за осигуряване на врязването на куршума в стволовете на най-големите калибри (6,3 линии) към куршумите се използвала и чашчицата.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За високата точност на стрелба с нарезно оръжие е известно много отдавна. Куршума, получил въртеливо движение, след излитането от ствола не се преобръща, за разлика от сферичния куршум на гладкостволното оръжие.
  2. В гражданската война, по оценки, загиват повече войници, отколкото във всички останали войни, които са водили САЩ, общо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sam Fadala. The Complete Black Powder Handbook: The Latest Guns and Gear. 5th. Gun Digest Books, 2006. с. 144. Посетен на 14 май 2010.
  2. Robert L. O'Connell. Of Arms and Men: A History of War, Weapons, and Aggression. Oxford University Press US, 1990. с. 191. Посетен на 14 май 2010.
  3. Orlando Figes. The Crimean War: A History. Metropolitan Books US, 2010. с. 215. Посетен на 10 август 20114.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Трофимов В. Н. Охотничьи боеприпасы и снаряжение патронов к охотничьим ружьям. – М.: „Издательский Дом Рученькиных“, 2008. – 272 с. – ISBN 5-93369-025-2
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пуля Минье“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.