Кутлешево
| Кутлешево Кутлешево | |
| — село — | |
 Поглед на Кутлешево | |
  Кутлешево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 662 m |
| Население | 99 души (1948 г.) |
| Пощенски код | 7504 |
| Кутлешево в Общомедия | |
Кутлешево или Кутлешово (на македонска литературна норма: Кутлешево) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в централната част на Прилепското поле, западно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Кутлеш, със 7 ханета.[1]
В XIX век Заполжани е село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Куплеше (Kouplèche) е посочено като село с 8 домакинства и 31 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кутлешово е населявано от 40 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кутлешово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[4]
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кутнешово (Koutnechovo) има 48 българи екзархисти.[5] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник в Кутлешово, Средорек, Вранче и Дъбяни е Спасе Петров, живеещ във Вранче.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 91 (Регистър на венчилата в с. Вранче, с. Средорек, с. Дабяни и в с. Кутлешово, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Спасе Петров.)
| |||||||||||
