Кучкар (дем Кушница)
Тази статия е за селото в Кавалско. За селото в Солунско вижте Галини (дем Лъгадина).
| Кучкар Ελαιοχώρι | |
|---|---|
| — село — | |
 Музеят на маслината и зехтина | |
  Кучкар  Кучкар  Кучкар | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 1195 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 640 07 |
| Телефонен код | 25940 |
Кучкар или Кучкари (на гръцки: Ελαιοχώρι, Елеохори, катаревуса: Ελαιοχώριον, Елеохорион, до 1926 година Κοτσκάρι, Коцкари[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 90 m надморска височина в малка котловина в източната част на Люти рид (Символо).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от кучкар, старобългарското коучкарь, вероятно гледач на ловни кучета. Сравними са местното име Кучка̀рь, Маданско, Кучкарово, Кумановско и други.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кучкар:
| „ | Кочкар, мохамеданско село; 1 джамия; обитателите му говорят на български език; от града е на 2 часа разстояние.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кучкар (Кучкаръ) живеят 500 българи мохамедани.[5] Според гръцката статистика, през 1913 година в Кучкар (Κοτσικάρη) живеят 396 души.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1918 година Антон Страшимиров пише:
| „ | Над брега е селото Кучкари - единственото страинно българско поселище тука, запазило се, защото е възприело мохамеданството. А какъв дивен български език имат тези помаци тук! Те днес във всичките наши земи са единствените българи, които, като живеят край море, занимават се и с рибарство: всяка къща има своя „кораб“ (термините ладия или лодка не познават), техните „гребла“ са изработени с резбарски украшения, имат „стануве“ за „ткане“ на „ловидбени мрежи“ и сами си топят „оловни глътки“ (куршемените топки за рибарските мрежи).[7] | “ |
В 1923 година жителите на Кучкар са изселени в Турция. През 1926 година името на селото е сменено от Коцкари (Κοτσκάρι) на Елеохори (Ελαιοχώρι).[8] До 1928 година в Кучкар са заселени 138 гръцки семейства с 544 души[9] бежанци от Източна Тракия. Българска статистика от 1941 година показва 962 жители.[10]
Населението отглежда тютюн, овошки, грозде и маслини.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сиври тепе[11] | Σιβρὶ Τεπὲ | Певкос | Πεῦκος[12] | възвишение (129 m), И от Кучкар, прекръстено със същия указ и на Оросимон[11] |
| Кара дере[13] | Καρὰ Ρέμα | Мавро Рема | Μαῦρο Ρέμα[12] | реката, която минва през Кучкар, десен приток на Елевтерската река[13] |
| Река[11] | Ρικᾶς | Платанорема | Πλατανόρεμα[12] | река в Люти рид, приток на Бяло море, З от Кучкар[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 396[2] | 359[2] | 620[10] | 987[10] | 1011[10] | 1072[10] | 1131[10] | 1204[10] | 1158[10] | 1126 | 1195 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 148.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 180-181.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 229. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
- ↑ а б Kaválla GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
