Кучкар (дем Кушница)
Тази статия е за селото в Кавалско. За селото в Солунско вижте Галини (дем Лъгадина).
|
Кучкар Ελαιοχώρι |
|
|---|---|
| — село — | |
 Музеят на маслината и зехтина |
|
  Кучкар  Кучкар |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 1126 души (2001) |
Кучкар или Кучкари (на гръцки: Ελαιοχώρι, Елеохори, катаревуса: Ελαιοχώριον, Елеохорион, до 1926 година Κοτσκάρι, Коцкари[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от кучкар, старобългарското коучкарь, вероятно гледач на ловни кучета. Сравними са местното име Кучка̀рь, Маданско, Кучкарово, Кумановско и други.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кучкар:
| „ | Кочкар, мохамеданско село; 1 джамия; обитателите му говорят на български език; от града е на 2 часа разстояние.[3] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кучкар (Кучкаръ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 500 българи-мохамедани.[4] Според гръцката статистика, през 1913 година в Кучкар (Κοτσικάρη) живеят 396 души.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1918 година Антон Страшимиров пише:
| „ | Над брега е селото Кучкари - единственото странинно българско поселище тука, запазило се, защото е възприело мохамеданството. А какъв дивен български език имат тези помаци тук! Те днес във всичките наши земи са единствените българи, които, като живеят край море, занимават се и с рибарство: всяка къща има своя „кораб“ (термините ладия или лодка не познават), техните „гребла“ са изработени с резбарски украшения, имат „стануве“ за „ткане“ на „ловидбени мрежи“ и сами си топят „оловни глътки“ (куршемените топки за рибарските мрежи).[6] | “ |
В периода 1912-1927 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Правищко, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Кучкар емигрират в Турция. През 1926 година името на селото е сменено от Коцкари (Κοτσκάρι) на Елеохори (Ελαιοχώρι).[7] До 1928 година в Кучкар са заселени 138 гръцки семейства с 544 души - бежанци от Турция.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κοτσκάρι -- Ελαιοχώρι
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 148.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.
- ↑ Кънчов, Васил. Правишка Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 201.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 180-181.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
