Кучкар (дем Кушница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кавалско. За селото в Солунско вижте Галини (дем Лъгадина).

Кучкар
Ελαιοχώρι
— село —
Музеят на маслината и зехтина
Музеят на маслината и зехтина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кушница
Надм. височина 90 m
Население (2001) 1126 души

Кучкар или Кучкари (на гръцки: Ελαιοχώρι, Елеохори, катаревуса: Ελαιοχώριον, Елеохорион, до 1926 година Κοτσκάρι, Коцкари[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от кучкар, старобългарското коучкарь, вероятно гледач на ловни кучета. Сравними са местното име Кучка̀рь, Маданско, Кучкарово, Кумановско и други.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кучкар:

Кочкар, мохамеданско село; 1 джамия; обитателите му говорят на български език; от града е на 2 часа разстояние.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кучкар (Кучкаръ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 500 българи-мохамедани.[4] Според гръцката статистика, през 1913 година в Кучкар (Κοτσικάρη) живеят 396 души.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1918 година Антон Страшимиров пише:

Над брега е селото Кучкари - единственото странинно българско поселище тука, запазило се, защото е възприело мохамеданството. А какъв дивен български език имат тези помаци тук! Те днес във всичките наши земи са единствените българи, които, като живеят край море, занимават се и с рибарство: всяка къща има своя „кораб“ (термините ладия или лодка не познават), техните „гребла“ са изработени с резбарски украшения, имат „стануве“ за „ткане“ на „ловидбени мрежи“ и сами си топят „оловни глътки“ (куршемените топки за рибарските мрежи).[6]

В периода 1912-1927 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Правищко, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Кучкар емигрират в Турция. През 1926 година името на селото е сменено от Коцкари (Κοτσκάρι) на Елеохори (Ελαιοχώρι).[7] До 1928 година в Кучкар са заселени 138 гръцки семейства с 544 души - бежанци от Турция.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κοτσκάρι -- Ελαιοχώρι
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 148.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 51.
  4. Кънчов, Васил. Правишка Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 201.
  5. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  6. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 180-181.
  7. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония