Кучковени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кучковени
Πέρασμα
— село —
Гърция
40.75° с. ш. 21.4667° и. д.
Кучковени
Западна Македония
40.75° с. ш. 21.4667° и. д.
Кучковени
Леринско
40.75° с. ш. 21.4667° и. д.
Кучковени
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 659 m
Население 435 души (2011 г.)
Пощенски код 531 00
Телефонен код 23580-3

Кучко̀вени или Кочко̀вени (произношение в местния говор Кучко̀ини, на гръцки: Πέρασμα, Перасма, до 1926 година Κουτσκοβαίνη, Куцковени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле, на 4 километра югоизточно от демовия център Лерин на Менската река (Мелпо рема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Кучковяни с 67 домакинства.[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Кучйовени с 15 джизие ханета (домакинства).[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в книгата си „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКучковини като българско село.[4]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Куцковен като българско село.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Кучковени е представено два пъти - веднъж като Кочкойни (Kotchkoïni), село в Леринска каза с 290 домакинства и 830 жители българи и 100 мюсюлмани и втори път като Кучковен (Koutchkovène), село в Костурска каза със 70 домакинства и 250 жители българи.[6] В 1878 година в Леринско действа четата на войводата Дельо Стоев от Кучковени.[7]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кучковени (Кучкоени) живеят 840 българи християни.[8]

Според рапорт на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев цялото село (46 къщи), част от Костурска епархия, което дотогава винаги е било патриаршистко, признава върховенството на Българската екзархия в края на 1902 година.[9][10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочковени има 760 българи екзархисти.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кучковени има 100 къщи славяни християни.[12] В 1926 година е прекръстено на Перасма.[13] В доклад от 1932 година началникът на жандармерийското управление в Долно Котори Димитриос Кабурас нарича кмета на Кучковени и общинските съветници в селото „фанатични българи“ и предлага смяната им, а в църквата отбелязва български икони.

Селото не пострадва много в Гръцката гражданска война като само няколко семейства емигрират в социалистическите страни. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[14]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Коста Недялков, Тодор Попдимитров, Насе Гагапов, Илия Попстоянов, Димитър Кинчаров, Пандил Гичкалов, Никола Попстоянов, Стоян Тафилов, Илия Пирганов, Борис Недялков.[15]

Днес жителите на селото се занимават предимно със земеделие и скотовъдство. Основна забележителност на селото е средновековната църква „Свети Безсребреници“ (Агии Анаргири), построена в 1300 година. Селото празнува на 1 юли и 1 ноември.[16]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 566 жители
  • 1920 – 544 жители
  • 1928 – 645 жители
  • 1940 – 878 жители
  • 1951 – 789 жители
  • 1961 – 724 жители
  • 1971 – 600 жители
  • 1981 – 534 жители
  • 2001 – 499 жители
  • 2011 – 435 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Основатели на „Кучковски Соушъл Клъб“, сдружение на емигранти от село Кучковени в Мелбърн, Австралия. Основана 1957 г.
Родени в Кучковени
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Дельов (1880 – 1910), български революционер, лерински войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Flag of Macedonia.svg Никола Ряпов (на гръцки: Νικόλαος Ράππος, Николаос Рапос), гръцки комунист, член на НОФ.
Български общински съвет в Кучковени в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Недялков
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Попдимитров
  • Flag of Bulgaria.svg Насе Гагапов
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Попстоянов
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кинчаров
  • Flag of Bulgaria.svg Пандил Гичкалов
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попстоянов
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Тафилов
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Пирганов
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Недялков[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 290. ISBN 2-283-60452-4.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  5. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83 и 110-111.
  7. Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24-ти Април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 26.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
  16. Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка].
  17. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 487.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция