Кушланли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кушланли
Ξυλαγανή
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Марония-Шапчи
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 65 m
Население 1531 души (2001)
Телефонен код +30

Кушланли или Кушанли (на гръцки: Ξυλαγανή, Ксилагани) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1890-те години част от българското население на селото, начело с първенците Стоян Киряков, Киряк Джелепов, Петко Гъгъмов – баща на видния гюмюрджински търговец Рафаел Гъгъмов, Димитър Кичков, Петко Велков и Димитър Сотиров, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Чавдар Чавдаров от село Чадърли.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 230 български екзархийски семейства.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кушланли
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Пеев Велковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Антонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев Табуров (1872 – 1932), касиер на Гюмюрджинския окръжен революционен окръг на ВМОРО от 1902 година, умира на 10 юли в Пловдив[6].
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Караиванов, четник в Гюмюрджинската чета на Марин Чолаков[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Стоев Джелепов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Николай Гагамов (1919 – ?), български политик от БКП.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 185.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 196.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 79, 85, 175.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 152, л. 18