Кшищоф Зануси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кшищоф Зануси
Krzysztof Zanussi
Krzysztof Zanussi DSC 5408.jpg
Роден
17 юни 1939 г. (79 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професия режисьор, сценарист
Страница в IMDb
Кшищоф Зануси в Общомедия

Кшѝщоф Зану̀си (на полски: Krzysztof Zanussi) е полски режисьор и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кшищоф Зануси е роден на 17 юни 1939 г. в полската столица Варшава. Следва физика във Варшавския университет (1955 – 1959) и философия в Ягелонския университет в Краков (1959 – 1962). През 1967 г. завършва Факултета по режисура на Висшата филмова школа в Лодз.[1]

Зануси на филмовия фестивал във Венеция през 1988 г.

От 1980 г. е художествен директор, а по-късно и председател на Филмово студио „Тор“. В периода 1971 – 1983 г. е заместник-председател на Сдружението на полските филмови дейци. От 1987 г. е член на Комитета за кинематография. Преподавател във Висшата школа за филмово и театрално изкуство в Лодз, професор на Шльонския университет. Преподава в National Film School във Великобритания, както и в Копенхаген. Член на Европейската филмова академия, на Папската академия за изящни изкуства и литература, на полския ПЕН-клуб. През 1990 г. е избран за председател на FERA (Европейска федерация на филмовите режисьори). Консултант на Папската комисия по въпросите на културата във Ватикана. Работи като театрален режисьор в Милано, Палермо, Бон, Краков, Бремен, Базел.[1]

Носител е на редица престижни полски и международни награди и отличия. Сред тях са наградата „David di Donatello“, Кавалерският кръст на Ордена на възродена Полша, Командорски орден за изкуство и литература (Франция), както и редица международни награди за цялостно творчество и принос в европейската филмова култура.[1]

Автор на книгите „За монтажа в аматьорския филм“, „Филмови новели“, „Разговори за аматьорския филм“, „Време да се мре“ (изд. „Колибри“.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Зануси при снимките на филма „Persona non grata“ в Москва през 2004 г.

Зануси се отличава като режисьор още с аматьорските си творби от 50-те и 60-те години. Получава награди за 9 от заснетите в този период 11 филма. Творчеството му трудно може да се причисли към конкретно направление или школа. Най-значимият период в развитието му като режисьор са 70-те години, когато изгражда и типичния герой в своите филми – човекът, принуден да направи морален избор, изправен пред изкушението да отхвърли етичните ценности. Зануси прави авторско кино, като почти винаги пише сам сценариите за своите филми. През 80-те години снима основно в Западна Европа и се превръща в творец с международна слава. Сред ключовите теми в творчеството му са проблемите за смъртта, свободата и поробването, отношението между човешката съдба и Абсолюта[2].

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Звездата на Зануси на Алеята на славата в Лодз
  • „Структурата на кристала“/"Struktura kryształu" (1969)
  • „Семеен живот“/"Życie rodzinne" (1970)
  • „Зад стената“/"Za ścianą" (1971)
  • „Хипотеза“/"Hipoteza" (1972)
  • „Илюминация/“Iluminacja" (1973)
  • „Камуфлаж“/"Barwy ochronne" (1976)
  • „Спиралата“/"Spirala" (1978)
  • „Императив“/"Imperativ" (1982)
  • „Годината на тихото слънце“/"Rok spokojnego słońca" (1984)
  • „Парадигма или силата на злото“ (1985)
  • „Инвентар“/"Stan posiadania" (1989)
  • „Живот за живот“/"Życie za życie" (1990) – филм за Максимилиан Колбе
  • „Докосване“/"Dotknięcie ręki" (1992)
  • „Братът на нашия Бог“/"Brat naszego Boga" (1997)
  • „Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път“/"Życie jako śmiertelna choroba przenoszona drogą płciową"
  • „Persona non grata“ (2005)
  • „Il Sole Nero“ (2007)
  • „Чуждо тяло“/"Obce ciało" (2014)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша