Кшищоф Кешловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кшищоф Кешльовски)
Направо към: навигация, търсене
Кшищоф Кешловски
полски режисьор
Krzysztof Kieślowski Portrait 1994.jpg
Роден
Починал
13 март 1996 г. (54 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професия режисьор

Уебсайт Страница в IMDb
Кшищоф Кешловски в Общомедия

Кшѝщоф Кешло̀вски (на полски: Krzysztof Kieślowski) е полски филмов режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юни 1941 година във Варшава. През 1968 година завършва Филмовата академия в Лодз. Дебютира с телевизионния документален филм Снимката (Zdjęcie). През 1973 реализира първия си игрален филм. До 1983 е свързан с Варшавското студио за документални филми. От 1974 е член на Филмово студио ТОР, ръководено след 1980 от Кшищоф Зануси. В периода 1978 – 1981 е заместник-председател на Дружеството на полските филмови дейци.[1]

Международно признание му донася Кратък филм за убийството и Кратък филм за любовта (1988), части от цикъла Декалог. От 1991 реализира филмите си като френско-полски копродукции. След Три цвята (1993 – 1994) обявява, че прекратява режисьорската си кариера. През последните години от живота си подготвя сценарии за филмовия триптих Ад, Чистилище, Рай.[2]

Преподава в Берлин, Хелзинки, Лодз, Катовице и в Швейцария. От 2000 г. неговото име носи Факултета за радио и телевизия на Силезийския университет в Катовице[3].

Умира на 13 март 1996 година.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Документални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 – Urząd – студентска работа
  • 1968 – Zdjęcie – студентска работа
  • 1969 – Z miasta Łodzi – дипломна работа
  • 1970 – Byłem żołnierzem
  • 1970 – Fabryka
  • 1971 – Przed rajdem
  • 1972 – Refren
  • 1972 – Robotnicy '71: nic o nas bez nas
  • 1972 – Między Wrocławiem a Zieloną Górą
  • 1972 – Podstawy BHP w kopalni miedzi
  • 1973 – Murarz
  • 1974 – Prześwietlenie
  • 1974 – Pierwsza miłość
  • 1975 – Życiorys
  • 1976 – Klaps
  • 1976 – Szpital
  • 1977 – Z punktu widzenia nocnego portiera
  • 1977 – Nie wiem
  • 1978 – Siedem kobiet w różnym wieku
  • 1980 – Dworzec
  • 1980 – Gadające głowy
  • 1988 – Siedem dni w tygodniu
Гробът на Кшищоф Кешловски

Игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 – Tramwaj – студентска работа
  • 1967 – Koncert życzeń – студентска работа
  • 1973 – Przejście podziemne
  • 1975 – Personel
  • 1976 – Blizna
  • 1976 – Spokój
  • 1979 – Amator
  • 1981 – Krótki dzień pracy
  • 1981 – Przypadek
  • 1984 – Bez końca
  • 1987 – Krótki film o zabijaniu
  • 1988 –Krótki film o miłości
  • 1988 – Dekalog – цикъл от 10 телевизионни филма
  • 1991 – Podwójne życie Weroniki (La Double vie de Véronique)
Трилогия Три цвята (trylogia Trzy kolory)
  • 1993 – Три цвята. Син (Trzy kolory. Niebieski ; Trois couleurs: Bleu)
  • 1993 – Три цвята. Бял (Trzy kolory. Biały ; Trois couleurs: Blanc)
  • 1994 – Три цвята. Червен (Trzy kolory. Czerwony ; Trois couleurs: Rouge)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 година получава „Златен лъв" от филмовия фестивал във Венеция. На следващата година е награден със „Сребърна мечка" от фестивала в Берлин. Три пъти е номиниран за „Оскар" и два пъти за „Златна палма". През 1993 е отличен с Орден за литература и изкуство от министъра на културата на Франция. Член на Британския филмов институт (от 1990) и Американската филмова академия (от 1995), лауреат на Наградата на Европейската филмова академия[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография и творчество в „Senses of Cinema“
  2. Биография и творчество в „Culture“
  3. а б Krzysztof Kieślowski, Ewa Nawój, Jan Strękowski, 2004, http://culture.pl/pl/tworca/krzysztof-kieslowski#second-menu-1, достъп 01.04.2016.
  4. Кшищоф Кешлевски в база данни на Filmweb

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]