Къз кая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къз кая
Къз кая – обзорна фотография
Къз кая – обзорна фотография
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
41.8358° с. ш. 25.0008° и. д.
Къз кая
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област област Пловдив
Археология
Вид Светилище
Период III – I хил. пр. Хр.
Епоха Каменно-медна епоха – Желязна епоха

„Скално-култовият комплекс Къза кая“ (Момин камък) се намира на 2.5 km източно от землището на село Изворово, Област Пловдив. Култовият обект обхващащ и скалната кулминация Стражите е част от дълъг вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил. Приема се, че това трасе съвпада с маршрута, описан при очертаването на пътя на Александър Македонски по време на похода му срещу траките. Според българския археолог доц. Иван Христов, се касае по-скоро за разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел при своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр. Хр.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Къз кая – южен дял
Къз кая – т.нар. „стражи“

Комплексът може условно да се раздели на два дяла. Северен дял, който включва масивна скала, в която се наблюдават издълбани в камъка жертвени ями, както и своеобразен фалосовиден менхир и южен дял, където е оформен естествен проход между скалните масиви (наричан от местното население „Стражите“) – тук при скалните форми се наблюдават антропоморфни изображения и множество жертвени ями и издълбавания.[2]

Според доц. Христов южното начало на описвания по-горе път е маркирано и от няколко интересни археологически паметници открити в землището на с.Тополово. На първо място това са откриваните през последните сто години на множество монети носещи ликовете на македонските владетели Филип ІІ (359 – 336 г. пр. Хр.), Александър ІІІ Велики (336 – 323 г. пр. Хр.), Филип ІІІ Аридей (323 – 316 г. пр. Хр.) и Деметрий Полиоркет (306 – 283 г. пр. Хр.).

Античният път води своето начало от днешното с.Тополово, като на юг от селището пътят се насочва към планината и излиза в района на светилището Ин кая и от там в почти южна посока се насочва към долината на река Арда, а оттам – към Тракийско море (Бяло море). В разглеждания район трасето на пътя е маркирано от две крепости, култовите обекти при Ин кая Къз кая и кромлехът при Турската куля.

На много места в отсечката село Тополово – едноименния проход, по пътя е запазена каменна настилка, широка на места до 3 – 4 m. Запазени са и подзиждания на пътя в по-стръмни и ронливи места, метод, характерен за направата на тракийските пътища в планините.[1]

Всички гореспоменати обекти попадат в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Беланташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината попада и регистрираното тракийско селище в м.Чотрова махала, няколко еднично разположени надгробни могили и пещерата „Топчика“, разположена в долината на р.Сушица, за която проф.Мечислав Домарадски допуска да е използвана и за култови нужди.[3][4]

Светилищата в тази част на планината попадат в район, който попада границата между две етнически територии. Едната територия обхваща Източните Родопи, а другата – „по-високите“ части на планината, която в писмените извори се свързва с етнонима на племената Сатри и Беси.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Хр. Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)“, изд. Фабер, ISBN 978-954-400-035-6 С 2009, стр.77 – 83
  2. wikimapia.org Скален култов комплекс Момин камък (Къзкая) – Стражите
  3. Domaradzki, M. les lieux de kulte thrakes (deuxieme moitie du II e – ler mil. av. J. – C.) – Хелис ІІІ, част І, София, 1994, 69 – 97
  4. Пейков, Ат. Фрагменти от безписмена Тракия. Пловдив, 1999, 7 – 41.
  5. Христов, Ив. Планинска Тракия. Население, култура и религия в древността. В. Търново, 1999, 112 – 130.