Къпина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къпина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
подсемейство:Rosoideae
род:Къпина (Rubus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Синоними
  • Parmena Greene, 1906 г.
Къпина в Общомедия
[ редактиране ]

Къпината[1] (Rubus) е род храсти от семейство розови (Rosaceae).

Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Средна Азия. В България растат около 45 – 50 вида, предимно в равнинните местности, по сухи хълмове и по скалистите части на планините. Селекционирани са около 100 сорта.

Плодовете съдържат 4 – 8 % захари, 0,8 – 1,4% органични киселини, витамин C, каротин и др. Използват се в прясно състояние и преработени (сиропи, сокове, нектари, компоти, конфитюри, вина и замразени). Продължителността на активно използване на растението е 12 – 15 години.

Къпините са и много добър антиоксидант. Според дългогодишните изследвания на Американския Щатски Департамент по Земеделието (USDA), къпините заемат второто място в скалата – „Капацитет за Абсорбиране на Кислородни Радикали“ (Oxygen Radical Absorbent Capacity) -340 (ORAC стойност на 1 гр. плод).

Къпина
Blackberries, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 181 kJ (40 kcal)
Въглехидрати 9.61 g
      Нишесте 0 g
      Захари 4.88 g
      Сукроза 0.07 g
      Глюкоза 2.31 g
      Фруктоза 2.4 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0.07 g
      Галактоза 0.03 g
   Влакна 5.3 g
Мазнини 0.49 g
   Наситени 0.014 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.047 g
   Полиненаситени 0.28 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 1.39 g
Вода 88.15 g
Пепел 0.37 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 128 μg (14%)
Тиамин (B1) 0.02 mg (2%)
Рибофлавин (B2) 0.026 mg (2%)
Ниацин (B3) 0.646 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5) 0.276 mg (6%)
Пиридоксин (B6) 0.03 mg (2%)
Фолиева к-на (B9) 25 μg (6%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 21 mg (23%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 1.17 mg (8%)
Витамин K 19.8 μg (17%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 29 mg (3%)
Желязо, Fe 0.62 mg (8%)
Магнезий, Mg 20 mg (5%)
Фосфор, P 22 mg (3%)
Калий, K 162 mg (3%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.53 mg (5%)
Мед, Cu 0.165 mg (18%)
Манган, Mn 0.646 mg (28%)
Селен, Se 0.4 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Популярни култивирани сортове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 198. с. страница 233.
  2. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)