Къпиновски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Къпиновски манастир
„Свети Никола“
Kapinovski monastery - Къпиновски манастир.JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.017° с. ш. 25.783° и. д.
Вид православен манастир
Местоположение България с. Къпиново, България
Изграждане 1272 г.
Съвременно състояние действащ
Къпиновски манастир
„Свети Никола“
в Общомедия

Къпиновският манастир „Свети Никола е български православен манастир, част от Великотърновската епархия.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на река Веселина в землището на село Къпиново, Великотърновско.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. За това свидетелства надпис на апсидата на манастирската черква.

По църковно предание основател е св. Сергий Къпиновски[1]. През турското владичество манастирът е опустошаван многократно, последно през 1798 година от кърджалиите. През 1794 година игумен на манастира е Софроний Врачански, който донася препис на „История славянобългарска“.

Камбанария

През 1835 г. игуменът на манастира заръчва на дряновските майстори Пенчо и Рачо да възстановят манастира във вида, в който той може да бъде видян и днес. Тогава започва изграждането на църквата – дълга, еднокорабна, безкуполна сграда от камък. В нея се намира дърворезбован иконостас с много икони. Рисувани са между 1811 и 1820 година от представителите на Тревненската художествена школа Папа Витан Млади и Цаню Захариев-Стари и Йоан Попович от Елена. Единственият стенопис е на източната стена – „Страшният съд“, дело на разградския зограф Йоан Попович (Попрайков) от 1845 г.

Стенописите над входа

Най-мащабното строителство в манастира е между 1856 и 1864 г. Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5 метра. Средствата са дарени от братя Хорозови от Елена. На втория етаж е построен параклисът „Въведение Богородично“, изографисан от Алекси Атанасов. На първия етаж има втори параклис, „Благовещение“, украсен от тетевенски майстори. В параклис на двора е погребан един от двамата ктитори – Теодосий Хорозов.

Къпиновският манастир е бил важно духовно и културно средище. Към него е действало килийно училище. В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю, както и Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото.

Къпиновският манастир е сборище на Великотърновските рокери, както и на техните побратими от цялата страна. С Къпиновския мотосъбор традиционно се открива летния рокерски сезон.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.pravoslavieto.com/life/01.30_sv_Sergij_Kapinski.htm#2
  2. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 317 – 318.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Нестор, архим. Къпиновският манастир. По случай 690 години от основаването му. – Духовна култура, 1962, № 10, 26 – 30.
  • Темелски, Хр. Великотърновските манастири в националноосвободителната борба (Исторически очерци). С., 1992.
  • Радев, Ив. Монасите – братя х. Йоасаф и х. Теодосий. – В: Същият. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, 2000, с.
  • Стефанов, П., архим. Разградският зограф Иван Попрайков – живот и дейност. – В: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (ХV-ХХ век). Съст. Л. Миков. С., 2006, 144 – 150.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]