Кървав съвет
| Кървав съвет | |
 Херцог Алба председателства Кървавия съвет, холандска гравюра от 1616 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Основан | 5 септември 1567 г. |
| Закрит | 14 май 1576 г. |
| Тип | съд |
| Юрисдикция | Испания |
| Кървав съвет в Общомедия | |
Кървавият съвет (на нидерландски: Bloedraad), наричан официално Трибунал за безредиците (на испански: Tribunal de los Tumultos) е извънреден съд (трибунал), действал в Испанска Нидерландия от 1567 до 1576 г., по време на управлението на херцог Алба и насочен срещу религиозните и политическите противници на властта. Съществуването му е сред най-важните причини за задълбочаване на Нидерландската революция.
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Още с възцаряването си през 1555 г. Филип II взема мерки за ограничаване на протестантските учения, най-вече на калвинизма. Опитът му да въведе 14 нови епископства, а заедно с тях и Инквизицията, предизвикват гнева на населението в Нидерландия и протест от страна на благородниците. След като той не е чут от короната, започва период на религиозен вандализъм, обхванал цялата страна. В тази "иконоборска ярост" са разрушени църкви, изпочупени са статуи и икони на Господ, Богородица и на светци. Кралят отвръща с изпращането на солидни войски от Италия и Испания, 10 000 опитни войници, начело с известния херцог Алба. Още щом идва в Брюксел през август 1567 г., той започва да действа на своя глава, дълбоко убеден, че трябва да накаже всички виновници за безредиците. Създаването на трибунала на 5 септември 1567 г. е стъпка именно в тази посока. Той води до оставката на досегашния губернатор Маргарита Пармска и до превръщането на Алба в нов управител на страната.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като е извънреден съд, трибуналът действа по свои правила и фактически не спазва установените закони. Оповестената цел е да осигури "обществена безопасност" - същата фраза, въз основа на която якобинците изграждат своята диктатура в по време на Френската революция. Алба лично председателства заседанията му, като непрекъснато подтиква членовете да бъдат докрай принципни и безкомпромисни. Тъй като повечето от тях са местни хора и съчувстват на жертвите, често се опитват да ги прикрият.
Данните за броя на пострадалите значително се разминават. В своята пропаганда въстаниците говорят за 18 000 екзекутирани, което е огромно преувеличение. Запазените документи дават основание да се смята, че не са повече от хиляда. На 4 януари 1567 г. само за един ден са издадени и изпълнени 84 смъртни присъди, на 20 и 21 февруари - 108. Върхът е достигнат на 3 март, когато в различни градове едновременно са убити около 500 души.[1] В следващите месеци бройката бързо спада, а след 1568 г. няма повече екзекуции. Съвсем друго е положението с конфискациите, които получават много по-голям размах. Данните говорят, че във времето на трибунала имуществото си са изгубили 11 000 семейства. За тях това представлява пълна катастрофа, защото изгубват и социалното си положение. Това позволява на Алба да събере достатъчно пари, за да изпраща в Испания и така да докаже, че се е справил с проблема.
Интересен е един пасаж от негово писмо до краля, в което казва:
„Никой не смее да ме попита имам ли властта да правя всичко това. Ако ме попита, ще отговоря, че само изпълнявам дълга си пред Ваше Величество и по тази причина не съм длъжен да давам никакво обяснение.“[2]
Трябва да се отбележи, че присъдите са изцяло светски, а не религиозни, както твърдят въстаниците. Инквизицията няма никакво участие в тях. Жертвите са съдени за държавна измяна, а не за обида към Бог.
Разпускане
[редактиране | редактиране на кода]Трибуналът осъжда на смърт всички опозиционни лидери, от които се отличават граф Ламорал ван Егмонт, Филип Хорн и Вилем Орански. Първите двама са арестувани и на свой ред екзекутирани, а третият бяга в родовите си имения в Германия и оцелява, за да стане след това водач на революцията. Дейността на трибунала може да изглежда много успешна, но настройва населението срещу испанското владичество и води до ново голямо въстание през 1572 г. Както коментира един английски наблюдател, „и най-заклетите католици вярваха, че Алба е дошъл в страната, за да ги превърне в роби.“[3]
Подновяването на революцията се отдава най-вече на репресиите на херцога, така че в края на 1573 г. Филип ІІ го отзовава и го заменя с Луис де Рекесенс. На 7 юни 1574 г. новият губернатор обявява премахването на трибунала в замяна на субсидия, отпусната му от Генералните щати - представителното събрание на Нидерландия. На практика обаче той продължава да действа до масовото въстание в Брюксел през лятото на 1576 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цифрите са по Анри Пирен, Нидерландская революция, Москва 1936 г., с. 130
- ↑ Henry Kamen, The Duke of Alba, Yale 2004, p. 83
- ↑ Veronica Wedgwood, William the Silent. Willan of Nassau, Prince of Orange 1533 – 1584, London 1989, p. 102