Кърмищко клане (1941)
| Кърмищко клане | |
| Част от Втора световна война | |
 Паметник в Кърмища | |
| Място | Кърмища |
|---|---|
| Време | 23 октомври 1941 година |
| Смъртни случаи | 142[1] или 153[2] |
| Извършител | части на Вермахта |
 | |
Кърмищкото клане (на гръцки: Σφαγή του Μεσόβουνου) e масов разстрел на гръцко цивилно население от страна на окупационните германски войски по време на Втората световна война, извършен на 23 октомври 1941 година в кайлярското село Кърмища (Месовуно), Гърция.[1][3][4][5]
История
[редактиране | редактиране на кода]На 10 октомври 1941 година 11 членове на съпротивата убиват колаборационисткия кмет на Кърмища.[2] В отмъщение на 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с негушкото Горно Шел, от другата страна на билото на Каракамен.[6] Войниците от 2-ри батальон на 433-ти полк на 164-та пехотна дивизия на Вермахта, под ръководството на майор Лудвиг Гюмбел, събират всички мъже от Кърмища на възраст между 16 и 60 години и ги убиват с картечен огън, след което подпалват къщите им. 142 души загиват, а селото е напълно разрушено, с изключение на църквата. Жените и децата са преместени в отдалечени села.[1][5] Това клане е част от серия масови екзекуции на нацистите, извършени между 17 и 28 октомври в Гърция, започнали с Крушевското клане от 17 октомври.[7]
През април 1944 година части на СС извършват второ Кърмищко клане.
Съдебни процедури по клането
[редактиране | редактиране на кода]В 1972 година Мюнхенската прокуратура започва предварително разследване срещу полковник Лудвиг Гюмбел. Гюмбел признава, че е длъжностното лице, отговорно за това действие. Според фактите прокурорът заявява, че „не може да се докаже, че обвиняемият е извършил престъпление, тъй като екзекуцията на жителите на село Кърмища е била законна съгласно действащото по това време законодателство [...] жителите на Кърмища са извършили действия, противоречащи на германските окупационни сили, което е оправдало мерки за репресии срещу населението [...] дори и тези репресии да се смятат за неоправдани от международното право, обвиняемият би бил само освободен от командването [...] нито показанията на гръцките свидетели, нито показанията на обвиняемия дава сигурност, че действията отговарят на специалните характеристики на член 211 от Наказателния кодекс“.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Mesovouno // Gedenkorte Europa 1939-1945. Посетен на 11 октомври 2025 г. (на немски)
- ↑ а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 208. (на английски)
- ↑ Σκουλάτου, Β., Ν. Δημακοπούλου, Σ. Κόνδη. Ιστορία Νεότερη και Σύγχρονη. Т. 10. Αθήνα, Οργανισμός Εκδόσεως Διδακτικών Βιβλίων, 1983. σ. 289. (на гръцки)
- ↑ Kalogrias, Vaios. Okkupation, Widerstand Und Kollaboration in Makedonien 1941-1944. Ruhpolding, Harrassowitz Verlag, 2008. ISBN 978-3-447-05985-5. S. 50. (на немски)
- ↑ а б в Fortiadis, Kostas / Dordanos, Stratos / Michailidis, Iakovos: Unschuldige Opfer im Vermion - Pirgi und Messovouno unter der deutschen Besatzung (1941-1944), Dialogos - Griechisch-Deutscher Kulturverein Delmenhorst 2018, p. 43, 52.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Το Ολοκαύτωμα των Κερδυλίων // Ριζοσπάστης, 24 октомври 1997. Посетен на 31 октомври 2014. (на гръцки)
