Направо към съдържанието

Кърстоар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кърстоар
Крстоар
— село —
Стенопис над врата на манастирския храм „Свети Христофор“
Стенопис над врата на манастирския храм „Свети Христофор“
40.9917° с. ш. 21.3461° и. д.
Кърстоар
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина680 m
Население167 души (2002)
Пощенски код7221
МПС кодBT
Кърстоар в Общомедия

Кърстоар (понякога книжовно Кръстофор или Христофор, на македонска литературна норма: Крстоар) е село в община Битоля на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 680 m надморска височина в областта Пелагония, на 3,5 km южно от Битоля. Югозападно над селото е разположен Кърстоарският манастир „Свети Христофор“, а още по-високо над него е Буковският манастир „Свето Преображение Господне“. В началото на XXI век селото се превръща във вилна зона на битолчани.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В сиджил от 1620 – 1621 година е отбелязано, че 5 ханета (домакинства) от Кръстоар дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[2]

В XIX век Кърстоар е село в Битолска кааза на Османската империя. В началото на XIX век в Кръстоар живеят и мюсюлмани.[3]

Българско училище се отваря през 1884 година с учител Христо Грънчаров – Щиплията, а първата църква в селото „Св. св. Петър и Павел“ е построена през 1890 година.[4][5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръстево или Кръстофоръ има 280 жители, всички българи християни.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Атанас Шопов посещава Кърсоар и в 1893 година пише:

Богоявление в Кръстоар, 6 януари 1903 г.
Центърът на Кърстоар
„ Преди години всичките кърстофорски християни са признали ведомството на родното си духовно началство. Естественото и справедливото е било и манастирят им да влезе под духовното ведомство на Екзархията. Но това право им се е оспорило и манастирът е завладян от Битолската гръцка митрополия. Така щото, християните, отказани от гръцката митрополия, са се лишили и от църквата си. Завожда се процес. Християните искат църквата си, а митрополията отговаря, че тя е била тяхна собственост додето са признавали нейното духовно ведомство. Въобще гръцките митрополии считат за свои всичките обществени учреждения, които са направени с тяхно благословение или освещение... Същото е станало и с Кърстофорския манастир, който при всичко че се намерва край селото Кърстофор и е правен от кърстофорските християни днес е в ръцете на битолските гъркомани, по единствената причина, че селото е признало духовното ведомство на Екзархията.[7] “

През 1893/1894 година учител в селото е Георги Попхристов.[8] Според него:

„ Селото е разположено южно от Битоля, на разстояние не повече от час. Състои се от 30 къщи, чисто български.[4] “

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кръстофор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[9]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстофор има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

При избухването на Балканската война двама души от Кръстофор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кръстофор е част от Буковска община в Битолска селска околия и има 281 жители.[12]

В 1981 година селото има 469 жители. Голям брой кърстоарци се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители самоопределили се както следва:[13]

Националност Всичко
северномакедонци 164
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Георги Попхристов
Родени в Кърстоар
  • Георги Попхристов (1876 – 1962), български революционер, войвода на ВМОРО, ръководител на крилото на протогеровистите
  • Ильо Йован, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяна на преписките на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Петре Ильо Коджабашия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,[15] обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Ристе Йован, учител, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Спасе Стойче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Стефо Яковче, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяната на преписките на българските бунтовници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[17]
  • Христо Стойчев (около 1840 – около 1896), български общественик, свещеник в селото от 1886 година

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Крстоар // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 17 юли 2021. Посетен на 30 юли 2018.
  2. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  3. ↑ Цветкова, Бистра А. Извънредни данъци и държавни повинности в българските земи под турска власт, София, 1958, с. 33. – Бистра Цветкова посочва документ от 28. IV. 1803 г., в който се съобщава, че мюсюлманите от това село, обложени с половината от четвърт хане, не били в състояние да издържат това облагане, тъй като били материално разорени.
  4. 1 2 Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 11.
  5. ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 35. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  7. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 271 – 272.
  8. ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, Съставител Цочо В. Билярски, София, ИК „Синева“, 2012, с. 12.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  12. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007
  14. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 30. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 151. (на македонска литературна норма)
  16. 1 2 3 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 152. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 31. (на македонска литературна норма)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кърстоар&oldid=12860139“.