Кърстоар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кърстоар
Крстоар
— село —
Стенопис над врата на манастирския храм „Свети Христофор“
Стенопис над врата на манастирския храм „Свети Христофор“
North Macedonia relief location map.jpg
40.9917° с. ш. 21.3461° и. д.
Кърстоар
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 680 m
Население (2002) 167 души
МПС код BT
Кърстоар в Общомедия

Кърстоар (понякога книжовно Кръстофор или Христофор, на македонска литературна норма: Крстоар) е село в община Битоля на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 680 m надморска височина в областта Пелагония, на 3,5 km южно от Битоля. Югозападно над селото е разположен Кърстоарският манастир „Свети Христофор“, а още по-високо над него е Буковският манастир „Свето Преображение Господне“. В началото на XXI век селото се превръща във вилна зона на битолчани.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Богоявление в Кръстоар, 6 януари 1903 г.
Центърът на Кърстоар

В XIX век Кърстоар е село в Битолска кааза на Османската империя. Българско училище се отваря през 1884 година с учител Христо Грънчаров – Щиплията, а първата църква в селото „Св. св. Петър и Павел“ е построена през 1890 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръстево или Кръстофоръ има 280 жители, всички българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Атанас Шопов посещава Кърсоар и в 1893 година пише:

Преди години всичките кърстофорски християни са признали ведомството на родното си духовно началство. Естественото и справедливото е било и манастирят им да влезе под духовното ведомство на Екзархията. Но това право им се е оспорило и манастирът е завладян от Битолската гръцка митрополия. Така щото, християните, отказани от гръцката митрополия, са се лишили и от църквата си. Завожда се процес. Християните искат църквата си, а митрополията отговаря, че тя е била тяхна собственост додето са признавали нейното духовно ведомство. Въобще гръцките митрополии считат за свои всичките обществени учреждения, които са направени с тяхно благословение или освещение... Същото е станало и с Кърстофорския манастир, който при всичко че се намерва край селото Кърстофор и е правен от кърстофорските християни днес е в ръцете на битолските гъркомани, по единствената причина, че селото е признало духовното ведомство на Екзархията.[4]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстофор има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Според Георги Попхристов:

Селото е разположено южно от Битоля, на разстояние не повече от час. Състои се от 30 къщи, чисто български[6].

При избухването на Балканската война двама души от Кръстофор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1981 година селото има 469 жители. Голям брой кърстоарци се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители самоопределили се както следва:[8]

Националност Всичко
македонци 164
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Попхристов
Родени в Кърстоар
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попхристов (1876 – 1962), български революционер, войвода на ВМОРО, ръководител на крилото на протогеровистите
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стойчев (около 1840 – около 1896), български общественик, свещеник в селото от 1886 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Крстоар. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Палигора, Ристо. Студија зa поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 35.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  4. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 271 - 272.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 166-167.
  6. Спомени на Георги Попхристов
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония