Кърстов дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кърстов дол
Крстов Дол
— село —
Панорама на Крстов Дол.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.3031° с. ш. 22.2994° и. д.
Кърстов дол
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Крива паланка
Географска област Славище
Надм. височина 977 m
Население 60 души (2002)
Пощенски код 1334
Кърстов дол в Общомедия

Кърстов дол или Кръстов дол (на македонска литературна норма: Крстов Дол, произнасяно Кърстов дол) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, в подножието на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Кърстов дол е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърстов дол е населявано от 285 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстов дол има 312 българи екзархисти.[2] По това време селото е принудено от сръбската пропаганда да приеме сръбски свещник и е обявено за сръбско, но през 1909 година отново става екзархийско. През 1910 година, при съдействието и на турските власти, 20 къщи от селото приемат сръбски свещеник.[3]

По време на Първата световна война Кръстов дол е част от Подържиконска община и има 209 жители.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 60 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 59
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 г., в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 498, 500.
  4. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014 
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония