Кърстов дол
| Кърстов дол Крстов Дол | |
| — село — | |
 | |
  Кърстов дол | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 977 m |
| Население | 60 души (2002) |
| Пощенски код | 1334 |
| Кърстов дол в Общомедия | |
Кърстов дол или Кръстов дол (на македонска литературна норма: Крстов Дол, произнасяно Кърстов дол) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, в подножието на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Кърстов дол е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя.
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кърстов дол като село с 29 къщи с 187 жители.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърстов дол е населявано от 285 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстов дол има 312 българи екзархисти.[3] По това време селото е принудено от сръбската пропаганда да приеме сръбски свещник и е обявено за сръбско, но през 1909 година отново става екзархийско. През 1910 година, при съдействието и на турските власти, 20 къщи от селото приемат сръбски свещеник.[4]
По време на Първата световна война Кръстов дол е част от Подържиконска община и има 209 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 60 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 59 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кърство дол
Радулъ Якимов, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 г., в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 498, 500.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ЦДА ф.648К
| ||||||||
