Направо към съдържанието

Късолистна луличка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Късолистна луличка
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Живовлякови (Plantaginaceae)
род:Луличка (Linaria)
вид:Късолистна луличка (L. brachyphylla)
Научно наименование
Delip., 1990
[ редактиране ]

Късолистна луличка (Linaria brachyphylla) е многогодишно тревисто растение от семейство Живеничеви. Тя е български ендемит и в България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1]

Многогодишно тревисто растение. Стъблото е 10 – 20 cm високо, изправено, разклонено, синкаво-зелено. Листата са слабо месести, приседнали, последователни, в основата сърцевидни, на върха заострени, по ръба тясно-хрущялни. Съцветието е рехав грозд с 3 – 5 цвята. Дяловете на чашката са в основата със сърцевидни ушички, на върха заострени с тесен хрущялен ръб, голи. Венчето без шпората е 16 – 22 mm дълго, жълто, с горна устна със закръглени дялове, а долната устна в основата е покрита с бели ресничести власинки и има закръглени, на върха почти отсечени дялове. Шпората е конично-шиловидна, 14 – 18 mm дълга, права или извита надолу. Кутийката е сферична, 3 mm в диаметър. Семената са тристенни, грапави, с неясно крилати ръбове. Цъфти юли – август, плодоноси август – октомври. Размножава се със семена.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е български ендемит, разпространен единствено в планината Беласица (връх Тумба) на 1500 – 1700 m надморска височина. Расте по каменливи и тревисти места върху северните склонове на планината.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Отрицателно действащи фактори са антропогенното влияние – паша, утъпкване, горска сеч и пожари. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а популацията му попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се посочват изследване на числеността и площта на популациите, проучване на биологията и екологията на вида и внасяне на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.[1]