Къща музей „Лайош Кошут“
| Къща музей „Лайош Кошут“ | |
| Музеи в България | |
 Стая в къщата музей, 2009 г. | |
| Местоположение | Шумен |
|---|---|
| Тематика | Унгарска революция (1848 – 1849) |
| Основан | 1949 г. |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | ул. „Цар Освободител“ 115 |
  | |
Къщата музей „Лайош Кошут“ е паметник на възрожденската култура от XIX век в Шумен.
Тя е част от структурата на РИМ – Шумен. До 1990 г. е Музей на българо-унгарската дружба „Лайош Кошут“.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1849 г., след трагичния завършек на Унгарската национална революция, в Шумен пристига голяма група унгарски и полски емигранти. Сто години по-късно, през 1949 г. домът на хаджи Димитраки Хаджипанев, в който отсяда емигрантският политически водач Лайош Кошут, е превърнат в едноименна къща музей.[1]
Изложба[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е богата, чорбаджийска и е строена през 30-те години на ХІХ век, източно от оживената чаршия Араста. Счита се за един от най-оригиналните паметници на възрожденската архитектура в Шумен. Интерес предизвиква скривалището изградено вътре в къщата, с два изхода, водещи към двата изхода на самата сграда. Запазен е работният кът в стаята на Кошут. Уредената в къщата експозиция и установените контакти с Националния музей в Будапеща разясняват събитията от 1848/49 година и борбата за национална независимост на Унгария. В двора на къщата е уредена експозицията „1000 години българо-унгарски културни връзки“. В къщата музей често гостуват изложби, провеждат се пленери и открити уроци, подготвят се атракции, свързани с традициите на българите и на унгарците от ХІХ век. Ежегодно в дните около националния празник на Унгария, в къщата гостуват унгарски делегации.
Национален рецитаторски конкурс[редактиране | редактиране на кода]
Началото на Националния рецитаторски конкурс „Поезия на дружбата“ се поставя в Шумен през 1969 г., по инициатива на Иван Поповски, директор на Музея на българо-унгарската дружба „Лайош Кошут“. Първият конкурс се провежда през месец март (10 – 13 март 1969 г.), когато са традиционните тържества в града, посветени на българо-унгарската дружба. В подготовката на конкурса се включват Унгарският културен институт – София, Музеят на българо-унгарската дружба „Лайош Кошут“, и Градският съвет по изкуствата и културата в Шумен. Конкурсът е с регионален характер, но се радва на голям интерес, въпреки слабата реклама и малкото унгарска литература, преведена на български език. Желание да участват заявяват над 2000 души и се провеждат допълнителни прослушвания в три основни категории – ученици; студенти; работещи. Заключителният етап се провежда на 20 март 1969 г. в Дома на Народната армия. През април 2016 г. (22 – 24 април 2016 г.) се провежда двадесет и пето издание на конкурса.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
В структурата на Шуменския музей са включени два национални резервата и общо четири къщи музеи.
- Национален историко-археологически резерват „Плиска“
- Национален историко-археологически резерват „Мадара“
- Тракийска могила при село Ивански
- Късноантична крепост „Войвода“
- Шуменска крепост
- Къща музей „Добри Войников“
- Къща музей „Панайот Волов“
- Къща музей „Панчо Владигеров“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станимира Ангелова, Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017/ стр. 173
- ↑ Станимира Ангелова, Маргарита Стилянова, Национален рецитаторски конкурс за изпълнение на българска и унгарска литература // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр. 282
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бележки на Георги Джумалиев за къща – музей „Лайош Кошут“. Документален фонд къща – музей „Лайош Кошут“
- Поповски, Иван. Началото. 30 години Рецитаторски конкурс Шумен. Шумен, 1999. Авторски колектив
